Есенно ботурче
Есенното ботурче[1] (Cyclamen hederifolium, също Cyclamen neapolitanum) е вид цъфтящо растение от рода на цикламите, семейство Игликови (Primulaceae). Това е най-широко разпространения вид циклама.
| Есенно ботурче | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Aiton, 1789 | ||||||||||||||||||
| Есенно ботурче в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Етимология редактиране
Думата циклама (cyclamen) идва през латинското „cyclamīnos“ или „κυκλάμινος“ (също „κυκλαμίς“) значещо „кръг“, асоциирано с формата на клубена. Видът „hederifolium“ идва от лат. „hedera“ (бръшлян) и „folium“ (листо), заради формата на листата. Старо име на видът е „neapolitanum“, свързано с местността, където расте – Naples (Неапол).
Българските названия са: есенно ботурче, есенна циклама, бръшлянолистно ботурче. В миналото: боторче (Велико Търново); бужурче; бутурче; бутурка (Стара Загора); голопитник; дрявка; зайче ухо; кралевина; кралско цвете; копитник (Костенец); любика; любичица (Призрен); милогледка; свински хляб; скреж; теменуга; теменушка (Гевгели, Тиквеш, Куку).[2]
Разпространение редактиране
Ботурчето е разпространено в гористи, храстови и скални местности на Средиземноморието – от Южна Франция до Западна Турция и средиземноморските острови. Натурализирано е в северна Европа и тихоокеанския северозапад. Установено е из цяла България, от 0 до 600 m надморска височина.
Описание редактиране
Есенното ботурче е многогодишно тревисто растение с височина 5 – 20 cm. Образува дисковидна грудка достигаща в диаметър до 15 cm. Листата са петоъгълно-сърцевидни, от 2,5 до 9 cm дълги; дръжката им е дълга до 20 cm. Листата се появяват обикновено след цъфтежа. Цветовете са единични, по големи от 1,5 cm, с дръжки по-дълги от листата. Венчето е образувано от 5 сраснали в основата и обърнати назад светлорозови венчелистчета. Тичинките са 5. Плодът е сух, кълбест и се отваря с 5 – 7 зъбчета. Плодната дръжка нараства и се завива спирално, а плодът се забива и узрява в почвата. Цъфти август-октомври[3][4].
Значение и употреба редактиране
Есенната циклама е лечебно и декоративно растение. Като билка се използват грудките (Tubera Cyclaminis). При употребата му като билка трябва да се внимава, тъй като цялото растение е отровно. Съдържа сапонини с тритерпенова структура, от които цикламинът е с висока хемолитична активност [5].
Източници редактиране
- ↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2023-12-26.
- ↑ Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София
- ↑ Делипавлов & кол., 2003; Пеев, Д. 1982. Флора на Н. Р. Бълграия, том VІІІ, София
- ↑ Описание
- ↑ Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft