Уикипедия

Ефект на идентифицируемата жертва

Ефектът на идентифицируемата жертва е склонността на човек да предостави по-голяма помощ, когато е свидетел на трудностите, с които се сблъсква конкретен, идентифицируем човек в нужда („жертва“) в сравнение с помощта, която е склонен да предложи когато със същите трудности се сблъсква голяма и неопределена група хора.[1] Конкретните лица и истории често са по-силни двигатели на убеждаването в сравнение с абстрактните статистики.

Ефектът се резюмира в израза (често, но вероятно неправилно[2] приписван на Йосиф Сталин) „Смъртта на един човек е трагедия, смъртта на милиони е статистика“. Друг цитат, с който може да се направи паралел, е на Йосиф Бродски: „Може би вече няма да ни се удаде да спасим света, но отделния човек винаги можем“.

Произход на термина

редактиране

Ефектът на идентифицируемата жертва, под каквото название е популярен феноменът, обичайно се смята, че е концептуализиран от американския икономист Томас Шелинг. Той пише, че нещастието, което сполетява конкретен човек, предизвиква "тревожност и сантимент, чувство на вина и страхопочитание, чувство на отговорност и набожност, [но]… повечето от тези разтърсващи чувства изчезват, когато боравим със смъртта в статистически порядък".

Обяснения

редактиране

Jenni and Loewenstein (1997) предлагат четири възможни обяснения за ефекта на идентифицируемата жертва.

Ex post срещу ex ante оценка

редактиране

Решението да се помогне на идентифицируемата жертва се взема ex post, т.е. след като жертвата е изпаднала в беда. За сравнение, решението да се спаси потенциална, неназована жертва често се взема ex ante, т.е. е превантивна мярка, целяща жертвата да избегне бедата. Когато хората претеглят рисковете, свързани с непомагането на жертвата, те взимат предвид вероятността да се почувстват отговорни и да им бъде вменена вина. Тази вероятност е много по-голяма при идентифицируеми жертви, отколкото при статистически такива, тъй като никой не може с точност да предскаже вероятността в бъдеще да се случи дадена трагедия и следователно не може да бъде държан отговорен за трагедии, които в бъдеще могат да настъпят. Това обяснение е най-близко до разсъжденията на Томас Шелинг от статията, в която обяснява феномена.

Изследването на Jenni and Loewenstein от 1997 година[1] не открива доказателства, че оценката на ситуацията ex post в сравнение с тази ex ante допринася за проявлението на ефекта на идентифицируемата жертва, но изследването на Small and Lowenstein от 2003 година[3] открива такива.

Нагледност

редактиране

Идентифицируемите жертви са разпознаваеми личности. Детайлите относно затрудненията, с които те се сблъскват, фамилната им история, образователния им ценз и т.н. се споделят чрез медиите и достигат вниманието на аудиторията. Историите са емоционални, като жертвите често се изобразяват като невинни и безпомощни. Снимки и видео на жертвата често са споделят, и аудиторията проследява проблема в реално време. Изследванията показват, че хората реагират повече на конкретна, графична информация отколкото на абстрактна, статистическа информация [4]. Нагледността на идентифицируемите жертви създава чувство на познатост и социална близост (обратното на социална дистанцираност).

Изследванията на Bohnet and Frey (1999)[5] и на Kogut and Ritov (2005)[6] откриват, че назоваността допринася за проявата на ефекта. Друго изследване на Kogut and Ritov (2005)[7] открива, че даренията в полза на дете в нужда се увеличават когато се публикуват името и снимката на детето. Jenni and Loewenstein (1997)[1] не наблюдават ефекта на нагледността.

Ефект на определеността, предразположеност към риск, страх от поемане на рискове

редактиране

Ефектът на определеността и предразположеността на риск взаимно се подсилват. Ефектът на определеността е склонността да се отдава диспропорционално по-голяма тежест на сигурните изходи в сравнение с несигурните [8]. Последствията за идентифицируемите жертви се разглеждат като сигурни, докато последствията за статистическите жертви се разглеждат като вероятностни [1]. Изследване показва също така тенденция хората да бъдат по-предразположени към риска що се отнася до загубите[9]. При един и същ залог, една сигурна загуба се разглежда по-негативно от една несигурна загуба. Тясно свързана с този ефект е тенденцията хората да изпитват страх от загубите[8]. Те разглеждат спасяването на живота на статистическата жертва като печалба, докато спасяването на идентифицирумата жертва – като избягване на загуба. В съвкупност двата ефекта водят до това хората да са по-склонни да помагат на известни, определени жертви, отколкото на статистически, неопределени такива.

Реакция в зависимост от относителния размер на референтната група

редактиране

Концентрираният в едно лице риск се приема за по-голям от същия риск, разпределен върху по-голям брой хора. Идентифицируемата жертва съставлява референтна група сама по себе си; ако жертвата не получи помощ, тогава цялата референтна група ще загине[1]. В изследването на Jenni and Loewenstein[1] субектите в експеримента демонстрират чувствително повече желание да помагат за намаляване на риска когато по-голям процент от хората в референтната група са в риск. Този резултат е толкова изненадващ, че Jenni and Loewenstein предлагат ефекта на идентифицируемата жертва да се преименува на „Ефект на процента спасени от референтната група“.

Източници

редактиране
  1. ↑ а б в г д е Jenni, Karen и др. Explaining the Identifiable Victim Effect // Journal of Risk and Uncertainty 14 (3). 1997-05-01. DOI:10.1023/A:1007740225484. с. 235 – 257.
  2. ↑ A Single Death is a Tragedy; a Million Deaths is a Statistic – Quote Investigator
  3. ↑ Small, Deborah A. и др. Helping a Victim or Helping the Victim: Altruism and Identifiability // Journal of Risk and Uncertainty 26. 2003. DOI:10.1023/A:1022299422219. с. 5–16.
  4. ↑ Nisbett, Richard, Ross, Lee. Human Inference: Strategies and Shortcomings of Social Judgment. Prentice-Hall, 1980. ISBN 978-0134451305.
  5. ↑ Bohnet, Iris и др. Social distance and other-regarding behavior in dictator games: Comment // The American Economic Review 89. 1999. DOI:10.1257/aer.89.1.335. с. 335 – 339. Архивиран от оригинала на 2021-12-14.
  6. ↑ Kogut, Tehila и др. The „Identified Victim“ Effect: An Identified Group, or Just a Single Individual? // Journal of Behavioral Decision Making 18. 2005. DOI:10.1002/bdm.492. с. 157 – 167.
  7. ↑ Kogut, Tehila и др. The singularity effect of identified victims in separate and joint evaluation // Organizational Behavior and Human Decision Processes 97. 2005. DOI:10.1016/j.obhdp.2005.02.003. с. 106 – 116.
  8. ↑ а б Kahneman, Daniel и др. Prospect Theory: An Analysis of Decision under Risk // Econometrica 47 (2). 1979-01-01. DOI:10.2307/1914185. с. 263 – 291.
  9. ↑ Tversky, Amos и др. Rational Choice and the Framing of Decisions // The Journal of Business 59 (4). 1986-01-01. DOI:10.1086/296365. с. S251–S278.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Identifiable victim effect в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ефект_на_идентифицируемата_жертва&oldid=12256506“.