Ефор
Тази статия е за древногръцкия историк. За българския вестник, издаван в Швейцария вижте Ефор (1900 – 1901).
Ефор (на старогръцки: Ἔφορος) е древногръцки историк.
| Ефор | |
|---|---|
| древногръцки историк | |
| Роден |
около 400 г. пр.н.е.
|
| Починал | около 330 г. пр.н.е.
|
| Научна дейност | |
| Област | История |
Роден е в градчето Кими/Кима (в областта Еолия - кръстено на едноименното на остров Евбея, а на едно от тях вероятно е наречен и град Куме в Южна Италия; оттам имената им могат да се объркат) между 408 и 405 г. пр.н.е.
Ученик е на Исократ, в чието училище посещава два курса по риторика и стилът му е силно повлиян от неговия.[1] Ефор е автор на трактата „За стила“ (на старогръцки: Περί λέξεως), като и на Έπιχώριος λόγος ("Патриотична беседа" - възхвала на кимейските традиции) и Ευρημάτων βιβλία β'. (Περί ευρημάτων - "Книга за изобретенията").
Вдъхновен от идеите на учителя си за общогръцко единство (под егидата на Македонското царство), той включва в своето историческо съчинение и историята на източните и западните колонии на гърците. Самото произведение, наречено Ίστορίη κοινών πράξεων е първото, в което дотогавашна гръцка история (в нейната немитична част) е описана изцяло. Съдържа общо 30 книги, от които тридесетата книга е написана от сина му Демофил. Всяка от книгите е завършена сама по себе си и има отделен предговор. Повествованието започва с митичното завръщане на Хераклидите и дорийското нашествие през 11 век пр.н.е., чието предводителство им се приписва и завършва с обсадата на Перинт през 341/340 г. пр.н.е. от Филип II Македонски.[1]
Ефор познава добре голяма част от историческата и географска литература на своето време и я използва критично[2]. Съчинението му е използвано като основен извор от по-късните историци Полибий, Диодор, Страбон, Полиен, Трог, Плутарх,[1] както и от християнския топограф и пътешественик Козма Индикоплевст (живял през 6. век)[3][4], но от него са запазени в днешно време (20.-21. век) само фрагменти.
Бележки редактиране
- ↑ а б в Антична литература, енциклопедичен справочник/Богдан Богданов, Анна Николова/изд. „Петър Берон“, София/1988/стр.74
- ↑ Печатнова Л. Г., вступительная статья в кн.: Ксенофонт. Лакедемонская полития. — СПб: ИЦ «Гуманитарная академия», 2014. — С. 30.
- ↑ Индикоплевст, Козьма Архивная копия от 24 марта 2020 на Wayback Machine — История геодезии (рус.). История геодезии.
- ↑ Багдасаров Р. Вселенская призма Индикоплова // http://www.pereplet.ru:18000/text/bagdasarov.html Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine.