Ефор
Тази статия е за древногръцкия историк. За българския вестник, издаван в Швейцария вижте Ефор (1900 – 1901).
Ефор (на старогръцки: Ἔφορος) е древногръцки историк. Роден е в град Куме между 408 и 405 г. пр.н.е. Ученик е на Исократ, в чието училище посещава два курса по риторика.[1]
| Ефор | |
|---|---|
| древногръцки историк | |
| Роден |
около 400 г. пр.н.е.
|
| Починал | около 330 г. пр.н.е.
|
| Научна дейност | |
| Област | История |
Ефор е първият древногръцки историк, описал цялата дотогавашна гръцка история в серия от 29 книги, достигнали до нас във фрагменти. Вдъхновен от идеите на Исократ за общогръцко единство, той включва и историята на източните и западните колонии. Произведението се нарича Ίστορίη κοινών πράξεων. Тридесетата книга е написана от сина му Демофил. Всяка от книгите е завършена сама по себе си и има отделен предговор. Произведението започва с митичното завръщане на Хераклидите и дорийското нашествие през 11 век пр.н.е. и завършва с обсадата на Перин през 341 г. пр.н.е.[1]
Ефор познава добре голяма част от историческата и географска литература на своето време и я използва критично. Стилът му е повлиян силно от реториката на Исократ. Съчинението му е използвано като основен извор от по-късните историци Полибий, Диодор, Страбон, Полиен, Трог, Плутарх.[1]
Ефор е автор на трактат „За стила“ (на старогръцки: Περί λέξεως) и още две съчинения – Έπιχώριος sc. λόγος и Ευρημάτων βιβλία β'.