Жак Льоб
Жак Льоб (на немски: Jacques Loeb) е американски физиолог и биолог от германски произход.
| Жак Льоб Jacques Loeb | |
| германско-американски биолог | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 11 февруари 1924 г.
|
| Религия | атеизъм |
| Националност |  Германия,  САЩ |
| Учил в | Хумболтов университет на Берлин |
| Научна дейност | |
| Област | Физиология |
| Работил в | Вюрцбургски университет, Страсбургски университет, Чикагски университет, Рокфелеровски университет |
| Жак Льоб в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е на 7 април 1859 година в Майен, Рейнланд-Пфалц, Германия. Получава образованието си в университетите на Берлин, Мюнхен и Страсбург (медицина 1884). Взема следдипломни курсове в университетите на Страсбург и Берлин, а през 1886 г. става асистент в Института по физиология на Университета в Вюрцбург, като остава там до 1888 г. След това се премества в Страсбургския университет на подобна позиция. По време на ваканциите си провежда биологични изследвания, в Кил през 1888 г., както и в Неапол през 1889 и 1890.
През 1892 г. е назначен от Чикагския университет като асистент по физиология и експериментална биология, а през 1895 г. става доцент и професор по физиология през 1899 г. Джон Б. Уотсън „бащата на бихейвиоризма“ е студент в класовете на Льоб по неврология в университета в Чикаго.[1]
През 1910 г. Льоб се мести в Рокфелеровия институт за медицински изследвания в Ню Йорк, където оглавява отдел, създаден за него. Той остава там до смъртта си. През по-голямата част от тези години Льоб прекарва летата си в Морската биологична лаборатория в Уудс Хол, Масачузетс, извършвайки експерименти с различни морски безгръбначни. Там Жак Льоб извършва най-известния си експеримент, върху изкуствената партеногенеза. Той успява да накара яйцата от морски таралежи да започнат ембрионалното си развитие, без сперматозоиди. Това е постигнато с леки модификации на химическия състав на водата, в която се съхраняват яйцата, които служат като стимул за развитието.[2]
Льоб става един от най-известните учени в Америка, чиято работа е широко отразявана във вестници и списания. Той е прототип на героя на Макс Готлиб в спечелилия Пулицър романа „Arrowsmith“ на Синклер Луис.[3] Марк Твен също пише есе на тема „Невероятно откритие д-р Льоб“.[4]
Льоб многократно е номиниран за Нобелова награда, но никога не я получава. Умира на 11 февруари 1924 година в Хамилтън, Бермудски острови.
Източници
редактиране- ↑ psychclassics.yorku.ca
- ↑ Loeb, J. ACTIVATION OF THE UNFERTILIZED EGG BY ULTRA-VIOLET RAYS. Science. Т. 40. 1914. DOI:10.1126/science.40.1036.680. с. 680 – 681.
- ↑ The novel Arrowsmith, Paul de Kruif (1890 – 1971) and Jacques Loeb (1859 – 1924): a literary portrait of „medical science“, H. M. Fangerau, Medical Humanities 32 (2006), pp. 82–87.
- ↑ Mark Twain on the Damned Human Race, edited Janet Smith, Hill and Wang, New York, 1994 pp. 45–49.