Жан Зиглер

швейцарски социолог и политик

Жан Зиглер (на френски: Jean Ziegler), роден като Ханс Циглер (на немски: Hans Ziegler), е швейцарски политик, социолог, писател и публицист с остро перо.

Жан Зиглер
Jean (Hans) Ziegler
швейцарски социолог и политик
Жан Зиглер на Салона на книгата в Женева, 2011 г.
Жан Зиглер на Салона на книгата в Женева, 2011 г.

Роден

Образование Бернски университет
Женевски университет
Парижки университет
Научна дейност
Област социология
Работил в Женевски университет
Сорбона

Уебсайт
Жан Зиглер в Общомедия

БиографияРедактиране

Преподава социология в Женева до 2002 г. и в Сорбоната в Париж. Автор е на много книги. Като специален докладчик на ООН (United Nations special rapporteur) е изследвал недохранването и глада в държави от Африка, Азия и Латинска Америка: Нигерия, Етиопия, Индия, Бангладеш, Монголия, Бразилия, Палестина, Гватемала и др.

Зиглер работи от 2000 г. като специален докладчик към Съвета на ООН по правата на човека и консултант по въпросите на недохранването. Той е градски съветник в Женева, член на федералния парламент (от Женевски кантон) от квотата на социалистите и първи секретар на женевската благотворителна общност „Емаюс“.

Почетен доктор е на Университета в Монс, на Брюкселския университет (2008/9)[1], на Университета Париж-VIII, Венсен-Сен Дени (2009) и на Университета на Савоа.

БиблиографияРедактиране

  • Sociologie de la nouvelle Afrique, Gallimard, 1964
  • Sociologie et Contestation, essai sur la société mythique, Gallimard, 1969
  • Le pouvoir africain, Seuil, 1973. 2 изд. 1979
  • Les vivants et la mort, Seuil, 1973. 2 изд. 1978
  • Une Suisse au-dessus de tout soupçon, 1976
  • Main basse sur l’Afrique, 1978. 2 изд. 1980
  • Retournez les fusils ! Manuel de sociologie d'opposition, Seuil, 1980
    • „Обърнете пушките“, София, „Партиздат“, 1983, (пр. от фр. със съкр. Е. Райчева)
  • Vive le pouvoir! Ou les délices de la raison d'état, Seuil, 1985
  • La victoire des vaincus, oppression et résistance culturelle, Seuil, 1988
  • La Suisse lave plus blanc, 1990
  • Le bonheur d'être Suisse, 1994
  • L'Or du Maniema, Seuil, 1996
  • Les rebelles, contre l’ordre du monde, 1997
  • La Suisse, l'or et les morts, 1997
    • „Швейцарските банки, златото и мъртвите“, София, „Албор“, 1998, ISBN 954-8272-57-1
  • Les seigneurs du crime: les nouvelles mafias contre la démocratie, Seuil, 1998
  • Le Livre noir du capitalisme, в съавторство, Temps des Cerises Edition, 1998
  • La faim dans le monde expliquée à mon fils, 1999
  • Les nouveaux maîtres du monde et ceux qui leur resistent, 2002
    • „Новите господари на света и тези, които им се противопоставят“, София, „Изток-Запад“, 2003, ISBN 954-8945-36-3
  • Le droit à l’alimentation, Fayard, 2003
  • L'empire de la honte, 2005
  • La haine de l'Occident, 2008
  • Der Aufstand des Gewissens: Die nicht-gehaltene Festspielrede, Salzburg 2011
  • Destruction massive: Géopolitique de la faim, Seuil, 2011
  • Discours sur la dette éd. Elytis, 2014; reéd. 2017
  • Chemins d'espérance, Ces combats gagnés, parfois perdus mais que nous remporterons ensemble, Paris: Seuil, 2016, 263 p.
  • Le Capitalisme expliqué à ma petite-fille (en espérant qu'elle en verra la fin), Paris: Seuil, 2018, 128 p.
  • Le Socialisme arabe, éd. Le Bord de l'eau, 2019, 104 p.

ИзточнициРедактиране

  1. „Dass ich hier bin, ist ein reines Wunder“, Tages-Anzeiger, 17. März 2009

Външни препраткиРедактиране