Женева

град в Швейцария
Тази статия е за града. За кантона със същото име вижте Женева (кантон).

Женѐва е град в Югозападна Швейцария и е главен административен център на едноименния кантон Женева.

Женева
Genève
Знаме
      
Герб
Страна Швейцария
КантонЖенева
Площ15,92 km²[1]
Надм. височина373,6 m
Население201 741 души (2018)
12 672 души/km²
КметСандрине Салерно
Пощенски код1200
Телефонен код+41 22
МПС кодGE
Часова зонаUTC+1, UTC+2
Официален сайтwww.ville-geneve.ch
Женева в Общомедия

На различни езици, говорени в Швейцария, имената на града са: Жьонѐв (на френски: Genève, [ʒənɛv]); Генф (на немски: Genf, [ɡɛnf]), Джинѐвра (на италиански: Ginevra, [dʒiˈneːvra]). Името на града е идентично с името на лигурския град Геноа и означава коляно или глезен.

Женева е седалище на много европейски и световни организации и е вторият по големина град в страната след Цюрих.

География редактиране

Градът е разположен в югозападния край на Швейцарското плато, на мястото, където река Рона изтича от Женевското езеро, наричано още „езерото Леман“ от французи и френскоговорещите швейцарци. Друга пълноводна река там е Арв, която събира водите си от масива на Мон Блан, криволичи из Женева и се влива в Рона на 1 км след езерото. Женева е обградена от три планини – Алпите и планините Юра и Салев.

Координатите на града са 46°12' с. ш. и 6°09' и. д.

История редактиране

Първите селища на мястото на съвременния град възникват още в Древността. През 120 г. пр.н.е. римските войски завладяват вече развит град, приблизително на настоящето му (20.-21. век) място, наречен вече Женева и основан от келтите няколко века преди това, което е известно от описанията на войната му в Галия (отвъд Алпите) и превземането й от него към 55-50 г. пр. н. е., направени от Юлий Цезар.

През IV век населението на града приема християнството.

През IX век Женева става столица на Бургундия.

Макар и оспорвана от франките, бургундите и Свещената римска империя, на практика Женева през Средновековието е управлявана от местните епископи чак до Реформацията, когато става република.

През XVI век тя става център на калвинизма и приема много религиозни бежанци, включително и от съседна Франция. Заради дейността, развивана в града, от религиозни реформатори като Жан Калвин, Женева често е била наричана Протестантският Рим.

През 1526 година Женева, Цюрих и Берн сключват отбранителен съюз, а през 1584 година – постоянен съюз. Едно от най-важните събития в историята на града се нарича Л`Ескалад или Изкачването на стените и датира от това време. За хората от Женева това събитие, което се чества всяка година, става символ на независимостта. Действието се развива през 1602 година, когато се проваля последният опит на Шарл Емануел I, дук на Савоя (Savoie) да завладее града и да го превърне в своя столица на Север от Алпите. Всяка година през декември победата се отбелязва в стария град с демонстрации, конни паради и топовни изстрели.

През 1798 година градът е присъединен от Наполеон Бонапарт към Франция, а от 1815 година Женева става кантон на Швейцария.

Първата от Женевските конвенции за защита на ранените и пленените по време на война е подписана в града през 1864 г.

Икономика редактиране

Градът има значителен финансов сектор, ориентиран към частно банкиране (управлява около един трилион долара) и финансиране на международната търговия. Много от световноизвестните фирми установяват своите централни офиси в Женева. Градът е седалище на редица международни компании, като сред тях са и часовникарски гиганти като Ролекс, Патек Филип, Франк Мюлер и още много други.

Важно място в местната икономика заема туризмът.

Едно от най-интересните събития всяка година е автомобилното шоу на Женевския автомобилен салон, който се провежда в Палекспо.

Население редактиране

Населението на Женева е било 185 526 души, а на целия кантон - 441 000 души, при едно от преброяванията на населението. Населението на кантона Женева е съвкупност от местни женевци (33,7%), швейцарци от другите кантони (27,6%) и чужденци от 180 страни (38,7%).

Женева е възприеман като град на протестанти, но всъщност те са малцинство (17,4%), а римокатолици са повече (39,5%), в кантона Женева. 22% от населението твърди, че не е част от нито една религия.

Международни организации редактиране

В Женева се намира Европейското седалище на Организацията на обединените нации. Освен това и на:

Многобройни международни неправителствени организации избират Женева за свои седалища; сред тях:

Образование редактиране

Женевският университет е основан от Жан Калвин през 1559 година.

Също така в града се намира и най-старото международно училище в света – Женевското международно училище, основано през 1924 година, както и основаният през 1927 година от функционери на Обществото на народите (ОН) Висш институт за международни изследвания.

Забележителности редактиране

 
Най-известната забележителност на града Же д'О
  • Английската градина
  • Ботаническата градина
  • Катедралата „Сен Пиер“
  • Кметството (XV век)
  • Колежът на Калвин
  • Международният музей на Реформацията
  • Музеят на Червения кръст
  • Родната къща на Жан-Жак Русо
  • Седалището на Организацията на обединените нации
  • Стъкленият дом „Кларте
  • Фонтанът Же д'О с височина 140 м., скорост на струята 200 км/час, маса на водния стълб 8 тона (работи от средата на март до средата на октомври)

Друго редактиране

За българските авто-туристи един удобен и живописен път до Женева е през Италия и тунела под връх Мон Блан. Тунелът излиза точно на високопланинския френски курорт Шамони, а оттам до Женева е около час път по т.нар. „Бяла магистрала“ (Autoroute Blanche А40). Летището на Женева е най-удобното за туристи, желаещи да посетят конкретно Шамони и да изкачат върха.

Женева в литературата, киното и телевизията редактиране

В научно-фантастичния сериал Вавилон 5 Женева е градът, избран за столица на Земния съюз, който обединява в себе си всички държави на Земята.

Личности редактиране

  • Женевци, списък на хора, свързани с града

Източници редактиране

  1. Arealstatistik Standard - Gemeinden nach 4 Hauptbereichen // Посетен на 13 януари 2019 г.

Външни препратки редактиране