Железна река или Железно Речани или Железно Речане (изписване до 1945 Жѣлезно Рѣчани, на македонска литературна норма: Железна Река; на албански: Lumi Hekurt) е село в Северна Македония, в Община Гостивар.

Железна река
Железна Река
— село —
Църквата „Свети Георги“ в селото
Църквата „Свети Георги“ в селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.7036° с. ш. 21° и. д.
Железна река
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Гостивар
Географска област Горни Полог
Надм. височина 959 m
Население 98 души (2002)
Пощенски код 1239
Железна река в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Горни Полог южно от град Гостивар в южните склонове на Сува гора.

ИсторияРедактиране

 
Традиционна къща в Железна река

В началото на XIX век Железна река е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жѣлезно Рѣчани има 560 жители българи християни.[1]

По-голямата част от жителите на селото са сърбомани под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Железна река има 70 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Железно Речани има 40 българи екзархисти и 560 българи патриаршисти сърбомани.[3]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Железно Речани е цантър на община от 6 села в Горноположкия срез и има 90 къщи с 447 жители българи.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 98 жители македонци.[5]

ЛичностиРедактиране

Родени в Железна река
  •   Брайко Стойков Андреев, 26 годишен; бозаджия; македоно-одрински опълченец; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 20.IX.1912 г. - неизвестно; ранен на 22.IV.1913 г.[6]
  •   Лазар Петров, македоно-одрински опълченец; местоживеене град Браила, Румъния; Лазарет; 22. X. 1912 г.- 10. VIII. 1913 г.[7]
  •   Найден Илиев Тодоров, македоно-одрински опълченец; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 18.VI.1912г.; Убит при Емирица.[8]
  •   Наум Йовчев Арсинов, 22 годишен; македоно-одрински опълченец; местоживеене село Турски Търстеник, Никополско; бозаджия; 1 рота на 2-а Скопска дружина; убит на 18. VI. 1913 г.[9]
  •   Софре Исаков Мицов, бозаджия; македоно-одрински опълченец; IV клас; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 7. X. 1912 г. - неизвестно[10]
Свързани с Железна река

БележкиРедактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 41.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 561.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 712.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 464.