Гостивар
Го̀стивар (стара форма Костово, (на македонска литературна норма: Гостивар; на албански: Gostivari, Гостивари) е град в Северна Македония, административен център на община Гостивар. Разположен в подножието на планинския масив Шар планина.
|
Гостивар Госитвар |
|
|---|---|
| — град — | |
  |
|
 Църквата „Света Богородица“ |
|
  Гостивар  Гостивар |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горни Полог |
| Площ | 1,34 km² |
| Надм. височина | 520 m |
| Население | 35 847 души (2002) |
| Пощенски код | 1230 |
| МПС код | GV |
| Официален сайт | gostivari.gov.mk |
| Гостивар в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
От Гостивар тръгват автомагистрали за Тетово, Скопие, Кичево и Охрид. Има железопътна връзка със столицата Скопие. Недалеч от града (5 км югозападно) се намира село Вруток, край което на височина 683 м извира река Вардар.
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
Гостивар възниква като манастир Гостивар, споменат в църковните документи от 1318 и 1343 година, разположен северно от средновековната крепост Градище и средновековното селище Горна Баница в нейното подножие. Покрай манастира постепенно се образувало едноименно село, което в преброителния дефтер от 1452/53 година брои 88 къщи, а в 1467/68 година 108 къщи. Постепенно то засенчва Горна Баница и става център на Горния Полог.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гостивар има 3723 жители, от които 310 българи християни, 3100 турци, 100 арнаути мохамедани, 25 власи и 200 цигани.[2]
Почти всички християнски жители на Гостивар са привърженици на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в града има 6 сръбски патриаршистки къщи.[3] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гостивар има 320 българи екзархисти, 24 българи патриаршисти сърбомани и 120 цигани. В града работят основно българско и сръбско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година шест души от Гостивар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година градът остава в Сърбия.
В Сърбия и ЮгославияРедактиране
Населението на Гостивар е 35 847 души (2002). Етнически състав:
| Националност | Всичко |
| македонци | 11 885 (33,15%) |
| албанци | 16 890 (47,12%) |
| турци | 4559 (12,72%) |
| роми | 1899 (5,3%) |
| власи | 15 (0,04%) |
| сърби | 146 (0,41%) |
| бошняци | 34 (0,09%) |
| други | 419 (1,17%)[6] |
ЛичностиРедактиране
Традиционно Гостивар е смесен албано-български град, като част от мюсюлманското му население има и турско съзнание. Стефан Петров е български опълченец, слежил във ІI опълченска дружина, убит на 9 август 1877 г.[7] Сред изявените югославски политици са Александър Георгиев (1912 – 1988), делегат на Първото заседание на АСНОМ, заместник-министър, Бурхан Адеми (р. 1930), от турски произход, подпредседател на Събранието на СРМ. Съвременен македонски политик е и политик е Йован Манасиевски (р. 1968), депутат и министър, а албански – Сюлейман Рушити (р. 1972) и Неджати Якупи (р. 1973), и двамата министри. Харалампие Поленакович (1909 – 1984) е учен от СРМ, литературовед, смятан за един от основоположниците на историята на македонската литература, Вукан Диневски (1927 – 2006) е виден актьор от СРМ, а Лазо Наумовски (1923 – 1978) е писател за деца от СРМ. Тодор Чаловски (р. 1945) е северномакедонски писател.
БележкиРедактиране
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 175.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122 – 123. (на френски)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-13
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.