Отваря главното меню

Го̀стивар (стара форма Костово, (на македонска литературна норма: Гостивар, на албански: Gostivari, Гостивари) е град в Северна Македония, административен център на Община Гостивар. Разположен в подножието на планинския масив Шар планина.

Гостивар
Госитвар
— град —
Знаме
    
Герб
Църквата „Света Богородица“
Църквата „Света Богородица“
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Гостивар
Географска област Горни Полог
Площ 1,341 km²
Надм. височина 520 m
Население (2002) 35 847 души
МПС код GV
Гостивар в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

От Гостивар тръгват автомагистрали за Тетово, Скопие, Кичево и Охрид. Има железопътна връзка със столицата Скопие. Недалеч от града (5 км югозападно) се намира село Вруток, край което на височина 683 м извира река Вардар.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Пазар в Гостивар, април 1911 г.
 
Съобщение от българския архиерейски наместник в Гостивар Сава Поптеофилов, че в града ще дойде владиката Неофит Скопски, 26 януари 1917 г.

Гостивар възниква като манастир Гостивар, споменат в църковните документи от 1318 и 1343 година, разположен северно от средновековната крепост Градище и средновековното селище Горна Баница в нейното подножие. Покрай манастира постепенно се образувало едноименно село, което в преброителния дефтер от 1452/53 година брои 88 къщи, а в 1467/68 година 108 къщи. Постепенно то засенчва Горна Баница и става център на Горния Полог.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гостивар има 3723 жители, от които 310 българи християни, 3100 турци, 100 арнаути мохамедани, 25 власи и 200 цигани.[2]

Почти всички християнски жители на Гостивар са привърженици на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в града има 6 сръбски патриаршистки къщи.[3] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гостивар има 320 българи екзархисти, 24 българи патриаршисти сърбомани и 120 цигани. В града работят основно българско и сръбско училище.[4]

 
Празнуване на Илинден – денят на Илинденското въстание на 20 юли 1916 година

При избухването на Балканската война в 1912 година шест души от Гостивар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година градът остава в Сърбия.

В Сърбия и ЮгославияРедактиране

 
Реката Вардар в Гостивар

Населението на Гостивар е 35 847 души (2002). Етнически състав:

Националност Всичко
македонци 11 885 (33,15%)
албанци 16 890 (47,12%)
турци 4559 (12,72%)
роми 1899 (5,3%)
власи 15 (0,04%)
сърби 146 (0,41%)
бошняци 34 (0,09%)
други 419 (1,17%)[6]

ЛичностиРедактиране

Традиционно Гостивар е смесен албано-български град, като част от мюсюлманското му население има и турско съзнание. Стефан Петров е български опълченец, слежил във ІI опълченска дружина, убит на 9 август 1877 г.[7] Сред изявените югославски политици са Александър Георгиев (1912 – 1988), делегат на Първото заседание на АСНОМ, заместник-министър, Бурхан Адеми (р. 1930), от турски произход, подпредседател на Събранието на СРМ. Съвременен македонски политик е и политик е Йован Манасиевски (р. 1968), депутат и министър, а албански – Сюлейман Рушити (р. 1972) и Неджати Якупи (р. 1973), и двамата министри. Харалампие Поленакович (1909 – 1984) е учен от СРМ, литературовед, смятан за един от основоположниците на историята на македонската литература, Вукан Диневски (1927 – 2006) е виден актьор от СРМ, а Лазо Наумовски (1923 – 1978) е писател за деца от СРМ. Тодор Чаловски (р. 1945) е северномакедонски писател.

БележкиРедактиране

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 175.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, стр.122 – 123.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.