Женевско езеро
Женевското езеро (на френски: Lac Léman, Lac de Genève; на немски: Genfersee) е второто по големина езеро в Централна Европа[1] след Балатон и най-голямото в Швейцария (кантони Вале, Женева и Во), Франция (департамент Горна Савоя) и Алпите. Площ 580,03 km² (348,4 km² в Швейцария, 234 km² във Франция), обем 89,9 km³, максимална дълбочина 310 m.[2]
Женевско езеро | |
— отточно, сладководно — | |
Езерото при Монтрьо. | |
Местоположение | Швейцария Франция |
---|---|
Притоци | Рона, Дранс, Венож |
Отток | Рона → Средиземно море |
Дължина | 72,8 km |
Ширина | 13,8 km |
Площ | 580,03 km2 |
Дълбочина | 310 m |
Воден обем | 89,9 km3 |
Надм. височина | 372 m |
Водосб. басейн | 7395 km2 |
Населени места | Женева Лозана Монтрьо Вьове Евиан ле Бен Тонон ле Бен |
Женевско езеро в Общомедия |
Географска характеристика
редактиранеЖеневското езеро е разположено на границата меду Швейцария и Франция, в югозападния край на Швейцарското плато и заема междупланинска падина между Савойските и Бернските Алпи на юг и изток и планината Юра на северозапад. По произход представлява краен басейн на един от ръкавите на плейстоценския Ронски ледник. Има форма на изпъкнал на север полумесец и условно се дели на две обособени части: на изток Голямо езеро (Grand Lac), а на запад Малко езеро (Petit Lac). Покрай западните и северозападните му брегове са разположени хълмистите предпланински части на планината Юра, а на изток бреговете му са предимно скалисти и почти плътно достигат до него, като остава тясна брегова ивица. Дължина от запад на изток 72,3 km и максимална ширина от север на юг 13,8 km. Има слабо разчленена брегова линия с дължина 200 km. През него протича река Рона, която се влива в югоизточната му част при град Бувре, а изтича от югозападния му ъгъл при град Женева. Освен Рона в него се вливат още няколко десетки реки, по-големите от които са Версуа, Обон, Венож, Ла Вевез, Дранс и Редон.[2]
Водосборният басейн на Женевското обхваща площ от 7395 km³, като 4/5 от него се намира на швейцарска територия. Намира се на 372 m н.в. Оттокът му се регулира чрез изградена преградна стена при изтичането на Рона от него. Болшинството от вливащите се в него реки имат алпийски хидроложки режим, получават голяма част от водите си от топенето на снеговете и ледниците, поради което през лятото нивото му е по-високо от това през зимата, средно с 1 m. Температурата на водата на повърхността през лятото е от 19 до 24°С, а през зимата 4 – 5°С. Не замръзва.[2]
Стопанско значение, селища
редактиранеПрез годините езерото е изследвано с 4 подводници, 2 от които са построени от Жак Пикар.[3] То е много живописно, климатът по крайбрежието му е мек през зимата и топъл през лятото. По бреговете му са изградени множество почивни, спортни и туристически бази. Има местно корабоплаване. Бреговете му са гъсто заселени и тук са разположени множество населени места, като най-големи са градовете: в Швейцария – Женева, Нион, Лозана, Монтрьо, Вьове; във Франция – Тонон, Евиан и известното средновековно селище Ивоар.[2]
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ ((ru)) Женевское озеро – Швейцария
- ↑ а б в г ((ru)) «Болшая советская энциклопедия» –Женевское озеро, т. 9, стр. 168
- ↑ ((fr)) A la découverte du Léman Архив на оригинала от 2017-02-01 в Wayback Machine.