Живоин Балугджич (на сръбски: Живојин Балугџић или Živojin Balugdžić) e сръбски и югославски дипломат, деец на сръбската пропаганда в Македония.

Живоин Балугджич
Живојин Балугџић
сръбски и югославски дипломат
Роден
Починал

Биография

редактиране

Балугджич е роден в 1868 година в Белград, Сърбия. Започва да учи право в Белград, а завършва в Женевския университет. В 1894 година емигрира от Сърбия заради статията „Рушите двор“, публикувана във вестника „Народни приятел“, издаван заедно с Наум Димитриевич. Връща се след Майския преврат от 1903 година и става секретар на Петър Караджорджевич и шеф на пресбюрото на Министерството на външните работи. В 1906 година е секретар на посолството в Цариград.

В 1907 година наследява Светислав Станоевич като сръбски консул в Битоля, а от 10 септември същата година до 8 май 1909 година е сръбски консул в Скопие. Опитва се да примири сблъсъка между консулското и митрополитското течение, начело с Викентий Скопски, който настоява напълно да изземе от сръбските дипломати ръководството на революционното и учебното дело в Македония[1]. Между 1909 и 1912 г. е сръбски консул в Солун.

По-късно е посланик на Кралство Сърбия в Атина (1913-1914), на Кралството на сърби, хървати и словенци в Рим (1926-1927) и в Берлин (1927-1929), на Кралство Югославия в Берлин (1929-1935)[2]. Пенсионира се в 1935 година, умира в 1941 година[3].

  1. Вучетић, Биљана. Историјски часопис, LVII (2008) 413-426
  2. Živojin Balugdžić – в Српска енциклопедија
  3. Станић, М. Успомене на митрополите са којима сам радио Михаила Г. Ристића, 128
Светислав Станоевич битолски сръбски консул
(1907 – 1907)
Любомир Михайлович
Любомир Михайлович скопски сръбски консул
(10 септември 1907 – 8 май 1909)
Йован Йованович Пижон
Владимир Льотич солунски сръбски консул
(1909 – 1912)
последен