Негуш

град в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Егейска Македония. За град Науса на гръцкия остров Парос вижте Науса (Парос).

Нѐгуш (изписване до 1945 година Нѣгушъ или Негушъ; на гръцки: Νάουσα, Науса, на турски: Ağostos, Агостос, на арумънски: Niausta, Няуста) е град в Гърция, център на дем Негуш в област Централна Македония с 19 870 жители (2001 година).

Негуш
Νάουσα
Панорама на града
Панорама на града
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Площ 425 km²
Надм. височина 330 m
Население 19 870 души (2001)
Покровител Теофан Нови Атонски[1]
Пощенски код 592 00
Телефонен код 23320
Официален сайт www.naoussa.gr
Негуш в Общомедия

ГеографияРедактиране

Градът се намира в източните поли на планината Каракамен (наричана още Дурла или Негуш планина, на гръцки Вермио) на средна надморска височина от 330 метра. Отдалечен е на 22 километра северозападно от град Бер (Верия) и на 32 километра южно от Воден (Едеса). Река Арапица разделя града на две части, като по течението ѝ има серия красиви водопади и е разположен паркът Свети Николай (Агиос Николаос).[2]

ИсторияРедактиране

Античност и СредновековиеРедактиране

 
Миезкият нимфеум, където е било Аристотелевото училище

Според античните автори първите обитатели на района на Негуш са бригите,[3] изместени по-късно от македонците.[4]

В равнината, на 2 km източно от днешния Негуш, в местността Извори (Ισβόρια) до село Голишани (днес Левкадия) е разположен македонският град Миеза или Меза, открит при разкопки през 50-те години на XX век. От града е разкрит Миезкият нимфеум, в който според античните историци Александър Велики е прекарал три години като ученик на Аристотел. Открит е и театър и няколко македонски гробници от елинистическата епоха.[5][6][7]

След Битката при Пидна в 168 година пр. Хр., районът попада под властта на Римската република и вероятно жителите на Миеза се изместват на запад в подножието на планината.[4] Градът Негуш се появява в римско време с името Нова Августа (на латински: Nova Augusta) и гръцкия му вариант Неа Августа (Νέα Αυγούστα). Постепенно през Средновековието името се променя в Нягуста (Νιάγουστα) и Нягуса (Νιάγουσα), откъдето се появява и българският вариант Нѣгушъ, като двойното е постепенно добива западнобългарски рефлекс и се получава Негуш. Гръцкото име продължава да еволюира през Няуса (Νιάουσα) в днешното официално Науса (Νάουσα), като се срещат и форми без Неа като Агустос или Агуста.[8]

В Османската империяРедактиране

Градът постепенно упада, за да бъде възстановен през XIV век от българи християни от района на Каракамен. Градът е завоюван от османците, начело с Гази Евренос бей заедно с Бер около 1383 - 1387 година[9]

Според местна легенда Евренос бей бил очарован от водите и мястото, където е днешния град. След като се върнал в Одрин, султанът го попитал какво иска за награда и Евренос му казал, че иска земя с размера на една биволска кожа. Сулнатът се съгласил и Евренос нарязал една кожа на тънка ивица и с нея очертал бъдещата градска зона на Негуш през четири дървета: на север платанът на Мокиос Барлаутас, изкоренен в 1955 година, малко зад Бутаревата къща, на запад кривия платан близо до „Света Параскева“, на изток платанът Куфиос, който малко преди 1924 година поради ерозия пада в Арапица и на юг платанът в Пуляна (Станишевият платан) на улица „Софрониос“, малко зад епископията, отсечен около 1950 година.[10]

През 40-те години на XVII век в Негушко действа хайдутинът мартолос Лошан.[11] Жителите на Негуш са привилегировани християни войнуци.[12] Негушани плащат единствно 400 гроша ашур и поголовен данък от 2 пари, които отиват за издръжката на Мавзолея на Евренос бей в Енидже Вардар, в града не могат да живеят мюсюлмани освен кадията и войводата, мюсюлмани нямат право да влизат в града на кон, администрирането на града е поверено на избран от местните хора човек,[13] башбуги, който командва гарнизона на града - според Франсоа Пуквил по времето на Зафиракис Теодосиу - 300 души. Той име абсолютна власт в града, съди и осъжда, без да дава отчет за действията си на никого и може да бъде свалян и заменян само от общото събрание на жителите. С подобни привилегии градът бързо се замогва и макар и в планински район е сравнително мирен до края на XVIII век.[14]

Около 1750 година в града преподава монахът Теофан Негушанин. След 12 години преподава Димитриос Анасотис, а в 1775 година Анастасиос Камбитис и двамата също от Негуш. Когато Камбитис се мести в Солун, ръководството на училището в Негуш е поет от Николаос Ангелакис и Емануил Фотиадис. По-късно преподава Карландас и в 1822 година Йоанис Панайоту. Освен тези учители в града преподават и Мануил Антониадис, Димитриос Барлаутас - обезглавен в 1822 година, Анастасиос Зиндзиос, Зафириос Теодосиу, Григориос Протосингел, Папайоргис Протопапас, Папайоргис от Куцуфляни, Пападимитрис, Анастасиос Царлярис или Царлятис, Зафирис Г. Бойос, Димитрос Тома Патитияс или Платарас, Анастасиос Ангелакис и двама синове на лекаря Антонис Пардикарис - Григорис и Анастасиос.[15] Най-големият учен от Негуш в края на XVIII - началото на XIX век е Анастасиос Михаил, писател, член на Берлинската академия на науките.[16][17]

В мирните години в района, благодарение на плодородната земя и водите на Арапица, бързо се развива земеделието - местните жители произвеждат пшеница, царевица и детелина. Основен продукт, с който Негуш се слави и до ден днешен, и който заема голям процент от икономиката на града е винопроизводството.[18] Негуш има два местни сорта - негушката пополка и пополката (ксиномавро).[19] Виното от Негуш добива голяма репутацията в империята и се появява поговорката, че „негушкото вино се носи в кърпа“.[18]

Негушки бунт от 1705 г.Редактиране

В 1705 година след опит да се вземат 15 момчета за еничарския корпус в града избухва бунт, начело с арматолоса Кара Димо, който е потушен с големи трудности.[20]

Според Франсоа Пуквил в началото на XIX век Негуш е град, населен от българи и гърци.[21] Богатството на града привлича вниманието на епирския феодал отцепник Али паша Янински, който започва опитите си за завладяване на града през 1795 и въпреки съпротивата на гражданите, начело с Василиос Ромфеис, успява през 1804 година да подчини Негуш. Икономиката на града запада, но Негуш е укрепен и обграден със стена и жителите му привикват да носят оръжие.

Негушко въстание от 1822 г.Редактиране

 
Паметникът на загиналите негушанки

След избухването на Гръцкото въстание през февруари 1822 година в богатия македонски град Негуш също избухва въстание под ръководството на Ангел Гацо от воденското село Саракиново, Анастасиос Каратасос от берското село Доврас и негушанина Логотет Зафиракис Теодосиу. Градът и около 100 околни християнски гръцки и български села за кратко са освободени от османска власт. Въстаниците разбиват четирихилядна турска армия под командването на Кехая бей, атакуват Бер, но са отблъснати. На 18 април Мехмед Емин паша, известен като Абу Лабуд, с 20 000 души редовна войска и башибозук завзема града и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола. Защитниците на църквата „Свети Николай“ се взривяват в нея, а тридесет негушанки доброволно се удавят, заедно с децата си във водопада Стумбани на река Арапица, за да не бъдат продадени в робство. Стените на града са разрушени и той е изоставен. В 1955 година на Негуш заедно с Месолонги, Сули и Аркади, е дадено почетното прозвище „град герой“.[22]

ВъзстановяванеРедактиране

 
Централният площад на Негуш с карцуни – местен коледен обичай

След въстанието постепенно част от успелите да се спасят жители на Негуш се връщат заедно с много български и влашки селяни от околните села, но едва около 1860 година градът е напълно възстановен със стария си българо-гръцки колорит – населен от гърчеещи се българи и власи. В 1892 година през Негуш минава железопътната линия от Солун към Бер. Градът преживява голям икономически разцвет и в него се основават едни от най-големите тъкачни фабрики в Османската империя, изнасящи коприна и други платове дори за Европа.

В 1856 – 1857 година Панайотис Аравантинос пише за Негуш:

Негуш – нов град в Македония с население 2000 християнски домакинства от български род, под административното ведомство на Солун.[23]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Науса (Naussa), Берска епархия, живеят 5000 гърци.[24] Относителната автономия и развитието на манифактурата постепенно превръщат населения предимно с българи град във важен икономически и културен център в Южна Македония, влязъл в орбитата на елинизма под влияние на съседния голям гръцки град Бер. В 1900 година според Васил Кънчов в Нѣгушъ (Няхуста, Агустосъ) живеят 1500 българи християни, 800 турци, 3500 гърци и 300 власи, като българското и влашкото население постоянно се погърчва.[25] Кънчов пише:

Отъ Верея гръцизъмътъ е прѣминалъ на сѣверъ въ градчето Нѣгушъ, наричано отъ гръцитѣ Няхуста, а отъ турцитѣ Аугустосъ. Това градче се е много развило икономически прѣзъ XVIII. в. Въ него се въздигнали добри гръцки училища и населението му било много погръчено. Въ бѣлѣжкитѣ на френския ученъ пѫтувачъ Пукевилъ отъ началото на XIX. в. Нѣгушъ е отбѣлѣженъ като градъ, населенъ съ гръци и българи. Разоренъ прѣзъ 1821 год. отъ Лобутъ Паша, той къмъ 1850 год. на ново се привдигналъ пакъ съ гръцко-български колоритъ, какъвто има и до сега. Въ градеца има и влашка колония почти погръчена вече. Процесътъ на елинизацията продължава още.[26]
 
Гара Негуш (Агустос) в края на XIX век. Фото Пол Зепджи
 
Реклама на български език на негушката текстилна фабрика на Гута, Турпали и Караджа от края на XIX – началото на XX век

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Негуш живеят 1500 българи патриаршисти.[27] В 1906 година според Патриаршеската статистика в града освен другите има 50 патриаршистки семейства власи.[28]

Изследователят на аромъните Густав Вайганд пише за Негуш, че

въпреки че е български град е напът да бъде гърцизиран, защото голяма част от жителите говорят в семейството си гръцки.[29]

След 1904 година Негуш се превръща в основна база на гръцките андартски чети, нападащи разположените на север български екзархийски села и сражаващи се с четите на Апостол войвода. Градът е родно място на андартския войвода Антониос Мингас, обесен заедно с Телос Агапинос от Апостол войвода край воденското село Техово.

В 1910 година в Негуш (Νάουσα) има 6000 жители патриаршисти и 1000 мюсюлмани.[30]

В ГърцияРедактиране

 
Главата на вестник „Науса“, 4 март 1928 г.

През Балканската война в 1912 година в Негуш влизат гръцки части. Един негушанин – Марко Тома, се включва в Македоно-одринското опълчение.[31] След Междусъюзническата война в 1913 година градът остава в Гърция. При преброяването от 1913 година са регистрирани общо 9681 жители, от които 4989 мъже и 4692 жени[32] В 1920 градът е посочен с 640 къщи на християни славяни, 250 на мюсюлмани турци, 350 на християни власи и 510 на християни гърци.[33] След 1924 година по Лозанския договор турското население на Негуш е изселено в Турция и на негово място са заселени 1863 гърци бежанци от Понт.[32] Населението на града се увеличава и от вътрешна миграция – от съседните български и влашки села. В 1928 година Негуш е смесено селище с 211 бежански семейства и 862 жители бежанци.[34]

По време на Гражданската война през януари 1949 година Негуш за кратко е превзет от силите на Демократичната армия на Гърция.

В Негуш има архиерейско наместничество на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.[35]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки и турски“ (γλώσσα κατοίκων ελληνική και τουρκική).[36]

Негуш е център на дем от 17 октомври 1912 година. В 90-те години със закона „Йоанис Каподистрияс“ демът се разраства значително, а след това в 2011 година по закона „Каликратис“, към него са присъединени и демите Иринуполи и Антемия.[3]

Побратимени градовеРедактиране

Негуш е побратимен град с:

ПреброяванияРедактиране

 
Николаос Николцис, организатор на първата андартска чета в Негуш след пристигането на Константинос Мазаракис, действа до 1908 г.[37]
  • 1913 – 10 000
  • 1920 – 8468
  • 1928 – 10 250
  • 1940 – 12 556
  • 1951 – 12 584
  • 1961 – 15 492
  • 1971 – 17 375
  • 1981 – 19 430
  • 1991 – 19 794

ЗабележителностиРедактиране

В Негуш се провежда карнавалът Буля и еничари.

Сред другите забележителности на града са:

  • Площадът на националните мъченици от 1821 година
  • Паркът Киоски с малкото езеро
  • Водопадът на Арапица Стубани, в който се хвърлят негушанките, за да не попаднат в турски ръце
  • Руините на римския нимфеум
  • Църквата „Свети Николай“
  • Руините на римска вила с красиви мозайки в местността Балтането

ЛичностиРедактиране

В Негуш са родени гръцкият философ и просветител Анастасиос Михаил, гръцкият революционер Зафиракис Теодосиу, българският зограф Алекси Атанасов, православният духовник Филотей Охридски и Смоленски и сърбоманският търговец и дарител Димитрие Сабов Атанасиевич. Сред известните негушани са и андартските дейци Антониос Мингас, Епаминондас Гарнетас, Христодулос Пердикарис, гръцкият революционер Стоян Димов и гръцката певица Елени Цалигопулу.

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Ola Deka. Посетен на 4 януари 2018. (на гръцки)
  2. Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 15. (на гръцки)
  3. а б Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 16. (на гръцки)
  4. а б Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 17. (на гръцки)
  5. Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 18. (на гръцки)
  6. Η σχολή του Αριστοτέλη στο Νυμφαίο Μίεζας. // Δήμος Νάουσας. Посетен на 5 април 2020 г.
  7. School of Aristotle. // School of Aristotle. Посетен на 5 април 2020 г.
  8. Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 23. (на гръцки)
  9. Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 20. (на гръцки)
  10. Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 20 - 23. (на гръцки)
  11. История на България. Т. IV Българският народ под османско владичество (от XV до началото на XVIII в.). София, Българска академия на науките, 1983. с. 173.
  12. Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 25. (на гръцки)
  13. Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 27. (на гръцки)
  14. Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 28. (на гръцки)
  15. Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 29. (на гръцки)
  16. Στεφανόπολι, Ιωάννης. Το σχολείον παράγων της Εθνικής αφυπνίσεως. // L’ Hellenisme Contemporain. Αθήναι, 1953. (на гръцки)
  17. Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 30. (на гръцки)
  18. а б Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 32. (на гръцки)
  19. To σταφύλι της Γουμένισσας. // Goumenissa.info, 08/04/09. Посетен на 8 април 2020 г. (на гръцки)
  20. Георгиева, Цветана. Еничарите в българските земи. София, Наука и изкуство, 1988. с. 103 - 104.
  21. Pouqueville, F. Voyage de la Grece. Paris, 1826
  22. Сайт на Дем Негуш.
  23. Αραβαντινός, Παναγιώτης. Χρονογραφία της Ηπείρου των τε ομόρων ελληνικών και ιλλυρικών χωρών διατρέχουσα κατά σειράν τα ευ αυταίς συμβάντα από του σωτηρίου έτους μέχρι του 1854 περιέχουσα και τοπογραφικόν πίνακα πάσης της Ηπείρου / συνταγμένη υπό Π.Α.Π. Β΄ σελ. 116.
  24. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.
  25. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  26. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 77.
  27. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222 – 223.
  28. Επίσημα έγγραφα περί της εν Μακεδονία οδυνηρής καταστάσεως, Πατριαρχείο Τυπογραφείο, Κωνσταντινούπολις 1906. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
  29. Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“, т.1, София, 1992, стр.465.
  30. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.717 и 865.
  32. а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
  33. Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја – Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
  34. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  35. Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες
  36. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927
  37. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 2 март 2013 г..