Живот за царския орел

Проектът „Живот за царския орел“ (на английски: Life for safe grid) е финансиран по програма LIFE+ на Европейския съюз и цели опазване на застрашения царски орел (Aquila heliaca) в България.[1][2]

За проекта редактиране

Проектът се изпълнява от EVN България Електроразпределение съвместно с Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) в периода 2013 – 2018 г. и възлиза на близо 4 млн. евро.

Проектът обхваща осем защитени зони в България от мрежата Натура 2000:[1]

  • „Адата-Тунджа“ в областите Сливен и Ямбол
  • „Дервенски възвишения“ и „Маджарово“ в област Хасково
  • „Сакар“ в областите Хасково и Ямбол
  • „Мост Арда“ в областите Кърджали и Хасково
  • „Западна Странджа“ в областите Бургас и Ямбол
  • „Сините камъни“ – Гребенец
  • „Каменски баир“ в област Сливен

Цели на проекта редактиране

Основната цел на проекта е опазването на популацията на царския орел в Югоизточна България. Това се постига чрез информираност относно рисковете, които електроенергийната инфраструктура създава за този и други видове птици. Работи се за намаляване смъртността на царския орел при токов удар и сблъсък с електропроводи.[1]

Дейности по проекта редактиране

Мониторинг редактиране

За целия период на проекта от 2013 г. до 2018 г. се извършва мониторинг три пъти годишно на известните територии на гнездене на царския орел в Югоизточна България. Това цели установяване броя на гнездящите птици по време на проекта. За 2014 г. са установени 26 двойки орли, а две години по-късно – през 2016 г. – двойките са 28. Специалистите описват и релефа и типовете на електрическите стълбове на тези територии.

Кабелиране на електропроводи редактиране

При кабелирането на електропроводи се извършва реконструкция на електроразпределителната мрежа, като въздушните линии се вкопават под земята.

Към 2017 г. в рамките на проекта са положени 43 км. подземни кабели и са премахнати три въздушни електропровода 20kV в община Тополовград с обща дължина над 50 км. С това се намалява риска за царските орли в защитената зона „Сакар“ от Натура 2000.

Изграждане на ПАС система редактиране

ПАС системата е изолирана проводникова линия по дължината на електропровода, чиято основна цел е предотвратяване на токов удар или допир на птица с откритата повърхност на линията.[1]

По време на проекта „Живот за царския орел“ е монтирана проводникова линия на 20 kV електропровод с дължина 15 км. в община Харманли. ПАС система с дължина 30 км. е предвидена и на териториите на общините Елхово и Тополовград.[1]

Монтиране на защитни изолации редактиране

Защитните изолации са изделия от пластмаса, които се поставят на върха на електрическия стълб и изолират откритите части на проводниците от двете му страни. Това намалява риска от контакт на птиците едновременно с проводниците и заземената част от стълба.[1]

По проекта е заложено EVN България Електроразпределение да монтира 2740 защитни изолации, след което е планиран мониторинг на ефекта от тези дейности.[1]

Източници редактиране

  1. а б в г д е ж Проект „Живот за царския орел“ // Българско дружество за защита на птиците. bspb.org. Посетен на 7 октомври 2019.
  2. Арабаджиева, Маринела. ЕК провери проекта „Живот за царския орел“, изпълняван от EVN и дружеството за защита на птиците // 3e-news.net, 31 октомври 2016. Архивиран от оригинала на 2019-10-07. Посетен на 7 октомври 2019.