Жилищен блок
Жилищният блок е сграда, която се използва за живеене и/или като офис-сграда. Високите сгради са станали възможни след изобретяването на асансьора и по-евтините строителни материали. Материалите, използвани за построяването на високите сгради, са стоманобетон и стомана.
Сгради по-високи от 150 м. се класифицират като небостъргачи.
История
редактиранеЖилищни блокове е имало още в Античността. В древен Рим и в някои други градове в Римската империя има сгради, някои от които имат повече от 10 етажа и съответно над 200 стълби. Поради срутването на зле построени високи блокове, няколко императори, започвайки от Октавиан Август, налагат ограничение за строеж до 20 – 25 м. височина, но често това ограничение е нарушавано.
В България
редактиране- Виж още Едропанелно строителство.
По време на комунизма
редактиранеПо време на комунистическите години в България жилищните блокове са главно от панелен тип. Те са строени с цел настаняване на прииждащите в градовете (особено големите градове) работещи, вследствие на силната индустриализация по време на комунизма, както и създаването на кооперациите, което променя типа на селското стопанство в България от семеен на кооперативен, при което (и заради включването на машини в селското стопанство) са необходими по-малък брой обработващи земята или животновъди.
След 1989
редактиранеСлед 1989 строителството на панелни блокове е основно преустановено, като са завършени основно онези, които са започнати като строеж преди 1989. Новото строителство се съсредоточава предимно върху по-малки или сравнително по-малки сгради, като строителството на блокове е по-скоро изключение, а панелът е избягван като материал.
Саниране и реновация
редактиранеОбщо в страната има около 18 700 панелни блока, като в тях се помещават 700 000 домакинства или 2.7 милиона души[1], които според Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради подлежат на саниране с цел енергийна ефективност, което включва:
- Поставяне на външни изолации;
- Подмяна на дограмата;
- Подмяна на ВиК инсталацията;
- Подмяна на отоплителната инсталация;
- Подмяна на климатичната инсталация (ако има такава);[2]
- Смяна на хидроизолацията на покрива или инсталиране на нов покрив.
Санирането освен че има за цел енергийната ефективност, удължава и живота на сградите.
Реновацията на по-старите жилищни блокове и особено панелите има за цел тяхната енергийна ефективност, но също така и техния външен вид на фасадата, който с годините е станал твърде неугледен. В действителност панелната архитектура по начало не се отличава с особени архитектурни и дизайнерски предимства, а тъй като панелните блокове най-често се намират в извънцентралните райони на градовете за тях няма обичайното изискване или европейски проекти за (по-често) привеждане на фасадата на сградата в приемлив вид.
Източници
редактиране- ↑ Санирането на панелките може да спести енергийна мощност колкото АЕЦ „Белене“, в. Дневник / dnevnik.bg, 22 февруари 2011
- ↑ 5% от сградите са санирани ефективно, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304223025/http://banks.dir.bg/2011/07/24/news9125184.html, посетен на 27 юли 2011
Външни препратки
редактиране- Санирането на жилища с европари започва, в. Дневник, 11 май 2011
- Източноевропейските панели чакат саниране[неработеща препратка], в. Строителство Градът, Брой 3, 21 януари 2008