Жило
Жѝло – заострен орган при някои групи животни (най-вече членестоноги) служещ за защита и нападение. Свързан е с жлези отделящи отрова, която се вкарва посредством жилото в жертвата. Отровата може да причини болезнена и увреждаща здравето реакция, включително парализа. Реакцията към отровата варира силно както според вида жилещо животно, така и според вида на жертвата.
Жилото е еволюирало при няколко групи членестоноги поотделно – при жилещите ципокрили (Aculeata) и скорпионите (Scorpiones). Терминът може да се използва за подобни органи и при други групи животни. Тъй като жилата в тези различни групи животни не са хомоложни, те ще бъдат разгледани поотделно в статията.
Жилещи ципокрили редактиране
Жилещите ципокрили са обединени в таксона Aculeata. Това са ципокрили при които яйцеполагалото се е видоизменило в жило. Яйцеполагалото в базалното си състояние (т.е. при предците на ципокрилите) най-общо се състои от два чифта придатъци на 8-ия и 9-ия коремен сегмент.[1][2] Всеки придатък се състои от приосновна гонококса и съчленена с нея издължена гонапофиза. Това базално състояние се е видоизменило съществено при различните ципокрили, като при Aculeata първият чифт гонококси са изчезнали, а вторият чифт гонапофизи са слети и образуват стилет.[1] Първият чифт гонапофизи са видоизменени в тънки ланцети и са плътно прилепнали към стилета.[3] Заедно стилета и ланцетите образуват самото жило.
От долната страна на стилета има каналче което в основата се разширява. Плътно прилепналите отдолу ланцети го затварят по дължина. При жилене отровата се излива в разширената основа на стилета, а ланцетите я изтикват навън чрез ритмични движения напред-назад.[1] Отровните жлези, жилото и съпровождащата мускулатура и нерватура образуват цялостния жилещ апарат на ципокрилите.
Aculeata снасят яйцата си през отвор в основата на жилото. Тъй като мъжките ципокрили нямат яйцеполагало, мъжките Aculeata съответно нямат жило.
Скорпиони редактиране
.jpg)
Жилещият апарат на скорпионите се намира на последния сегмент на тялото наречен телсон. Той е издут в основата си, където се съхранява отровата, а в края е заострен в жило, наричано още акулеус („шип“).
Източници редактиране
- ↑ а б в Gillott, Cedric. Entomology, 3rd. Ed. Springer, 2005. ISBN 9781402031830. с. 85-87.
- ↑ Лазаров, А., Дириманов, М., Григоров, Ст. Ентомология. София, Земиздат, 1967. с. 21.
- ↑ Snodgrass, Robert. Principles of Insect Morphology. Cornell University Press, 1993. ISBN 9780801481253.