Житен (област Добрич)
За другото българско село вижте Житен (София-град).
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Жѝтен е село в Североизточна България, община Генерал Тошево, област Добрич.
Житен | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 133 души[1] (15 март 2024 г.) 5,66 души/km² |
Землище | 23,51 km² |
Надм. височина | 180 m |
Пощ. код | 9555 |
Тел. код | 057307 |
МПС код | ТХ |
ЕКАТТЕ | 29444 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Добрич |
Община – кмет | Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП – ОЛ; 2015) |
География
редактиранеСело Житен се намира в Южна Добруджа, на около 27 km северно от областния център град Добрич и 17 km северозападно от общинския център град Генерал-Тошево. Разположено е в Източната Дунавска равнина, в Добруджанското плато. Надморската височина в центъра на селото при кметството е около 190 m. Климатът е умерено континентален; почвите в землището са преобладаващо карбонатни черноземни.[2][3]
Общинският път, минаващ през село Житен, води: на север до връзка в село Красен с третокласния републикански път III-2903 и по него на югоизток към град Генерал Тошево; на юг през селата Сноп и Градини, покрай селата Узово и Зограф и през село Пчеларово – до връзка при село Царевец с второкласния републикански път II-29 (Варна – Добрич – ГКПП Кардам, граница с Румъния).
Землището на село Житен граничи със землищата на: село Красен на север; село Изворово на изток; село Сноп на югоизток и юг; село Полковник Дяково на запад; село Добрин на северозапад.[4]
Числеността на населението на село Житен по данните от преброяванията[5] от 1934 г. насам се променя както следва:[6]
| ![]() |
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[7]
Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
Общо | 191 | 100 |
Българи | 165 | 86,39 |
Турци | 0 | 0 |
Цигани | 20 | 10,47 |
Други | 0 | 0 |
Не се самоопределят | 0 | 0 |
Не отговорили | 6 | 3,14 |
История
редактиранеСведения за селото има в османотурски документи от 15 век.[2]
След Руско – турската война (1877 – 1878) и Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г.[8] В Списъка на населените места по преброяването на 1 януари 1881 г. то фигурира като Чамурлий в община Каралий (Красен), околия Добрич, окръг Варна.[9] След края на Междусъюзническата (Втората балканска) война по силата на Букурещкия договор от 1913 г. (чиито условия България отказва да приеме за окончателни) селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовската спогодба от 1940 г. Отначало е известно като Чамурлии, по-късно, когато се слива със съседното село Богдайлъ̀, носи двойно име (до 1942 г. е известно като Чамурлий; Богданлий Чамурлии; Богдайлъ̀ Чамурлии).[2] През 1942 г. селото – тогава Богдайлъ̀ Чамурлии, е преименувано на Житен.[8]
Училище в селото има от 1850 – 1860 г., по-късно закрито. През 1909 г. е построена училищна сграда.[2] През 1941 г. в село Богданлий Чамурлии (Житен) се създава Народно основно училище „Отец Паисий“, което през 1978 г. се трансформира в Оздравително училище „Отец Паисий“, действало до 1997 г.[10]
Читалище „Христо Ботев“ в село Богданлий Чамурлии (Житен) е учредено през 1908 г.[11]
Кредитна кооперация „Солидарност“ е създадена в село Чамурлии (Житен) през 1941 г. с предмет на дейност търговия, изкупуване и производство на хранителни и други потребителски стоки с местно значение. Тя преминава през формите „всестранна кооперация“, „селкооп“ и „потребителна кооперация“ и през 1955 г. слива дейността си с тази на Потребителна кооперация „Обединение“ – село Красен.[12]
Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Първи май“ е създадено в село Житен през 1946 г. То съществува като самостоятелна организация през периодите 1946 – 1958 и 1982 – 1995 г. Като самостоятелно кооперативно земеделско стопанство (КЗС) „Добри Орлов“ то е обявено в ликвидация през 1992 г., а през 1995 г. по разпоредби в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ)[13] дейността на ликвидационния му съвет е прекратена и стопанството е заличено в регистъра на окръжния съд.
Обществени институции
редактиранеСело Житен към 2025 г. е център на кметство Житен.[14][15]
В село Житен към 2025 г. има:
Културни и природни забележителности
редактиранеТрети ноември ще остане в историята на село Житен като ден за преклонение пред паметта на десетките отвлечени добруджанци през 1916 – 1918 г.
На церемонията по тържественото откриване на мемориала „Неовършеният харман“ присъстват кметът на Добрич Детелина Николова и председателят на Общинския съвет Иван Мандев, зам.-кметът на община Генерал Тошево Георги Георгиев, зам.-кметът на община Добрич Пламен Ганчев, чийто корени са от с. Житен, зам.-кметът на община Добрич Надежда Петкова, главният секретар на община Генерал Тошево Вяра Дянкова, общински съветници, представители на общинска администрация, кметове и кметски наместници, както и много граждани, потомци на отвлечените по време на румънската окупация.
Идеята за изграждането на „Неовършеният харман“ е обявена от инициатора Гено Генов по време на проведената на 2 септември 2006 г. земляческа среща в с. Житен. Тогава той предложи, а присъстващите в залата единодушно приеха да се изгради паметник на отвлечените 66 жители на селото, повечето от които никога не са се върнали в родния си край. Гено Генов подкрепи идеята си с първоначално дарение от 1000 лева. По-късно в изграждането на паметника със средства от бюджета се включиха община Генерал Тошево и 23 дарители от общината.
Първата копка на паметника бе направена на 18 септември 2007 г. от кмета на общината Димитър Михайлов и инициатора Гено Генов. В основата на мемориала бе вградено послание към идните поколения, което ще бъде отворено през 2057 г.
В словото си кметът на с. Житен Илия Добрев обясни, че мемориалът е по проект на арх. Пламен Касабов, а изпълнението бе възложено на строителната фирма „Сити трейд“ от Добрич с управител Михаил Божилов. Строителните дейности са финансирани от общинска администрация – Генерал Тошево.
Мемориалният паметник е символ на прекършения живот и прекъснатата работа на 66 жители на с. Житен на възраст от 12 до 72 години, които са част от хилядите добруджанци с неизвестна съдба, отвлечени и незавърнали се от Молдова, оставили осиротяла челяд, недовършена селскостопанска работа и всичките си земни дела, каза Илия Добрев.
В словото си зам.-кметът на община Генерал Тошево Георги Георгиев припомни изключително интересни исторически факти, които дълго бяха премълчавани, но трябва да се знаят от настоящите и идните поколения. Паметникът в с. Житен е свидетелство за нашата памет, за спомена ни за 40 000 добруджанци, чийто живот, младост и сили бяха отнети и чиято липса бе болезнено почувствана от техните близки, наследници и от цяла днешна Добруджа, подчерта в словото си г-н Георгиев.
С развълнуван глас инициаторът за изграждането на мемориалния паметник и наследник на отвлечени жители на с. Житен Гено Генов благодари на всички, които са спомогнали да се увековечи паметта на пострадалите и загинали добруджанци.
Трикольорната лента за откриването на мемориалния паметник прерязаха инициаторът за изграждането му Гено Генов, зам.-кметът на общината Георги Георгиев и кметът на селото Илия Добрев. Панихида в памет на отвлечените и освещаване на паметника отслужи отец Петър Димитров. С едноминутно мълчание и падане на колене бе почетена паметта на всички, които през 1916 – 1918 г. са отвлечени и не са се завърнали по родните си места.
Венци и цветя на признателност бяха положени от името на общински съвет и общинска администрация в Генерал Тошево, община Добрич, кметството и читалището в с. Житен, Регионалния исторически музей в Добрич, Историческия музей в Генерал Тошево, Дружеството на краеведите, кметствата в селата Красен, Росица и Изворово, Общинския младежки съвет в Генерал Тошево, училището в Красен, читалищата в Кардам и Росица, Общинската структура на ДПС в Генерал Тошево и десетки граждани, потомци на отвлечените българи.
Литература
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г д Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 5, стр. 1994, Житен. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Черноземи (Chernozems). // Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 2025-01-11.
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Ключови думи: Градини > Търсене. Приближаване към всички > Мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Преброяване на населението
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Житен, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич Справка към 08.01.2025.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 08 януари 2025. (на английски)
- ↑ а б Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ЖИТЕН (Чамурлии, Богдайлъ Чамурлии). (Справка към 11.01.2025.)
- ↑ Национален статистически институт. Списък на населените места (по преброяването на 1 януарий 1881 г. София, Държавна печатница, 1885 г. Стр. 83 (89), 1881 г.)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Добрич – 35, фонд 727 „Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Житен, Толбухинско (1941 – 1997)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Добрич – 35, фонд 1588 „Народно читалище „Христо Ботев“ – с. Житен, Толбухинско (1908 – )“; История на фондообразувателя.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Добрич – 35, фонд 745 „Потребителна кооперация "Солидарност" - с. Житен, Толбухинско (1941-1955)“; История на фондообразувателя.
- ↑ § 28, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) (обн. – ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Информация кметство Житен - 27/11/2018
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Добрич, кметство Житен
- ↑ Детайлна информация за читалище „Христо Ботев -1908“, село Житен, община Генерал Тошево, област Добрич
- ↑ Информационна карта за 2023 г., читалище „Христо Ботев -1908“, село Житен, община Генерал Тошево, област Добрич
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Варненска и Великопреславска епархия, Храмове, Добричка духовна околия, храм "Св. Св. Кирил и Методий" – с. Житен
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 9555 Житен // Посетен на 2025-01-12.
Външни препратки
редактиране- Информация от Официален сайт на Община Генерал Тошево, село Градини.
- bulmaps.bg
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-008-4 Актуалност: 1985 г. Издание: 1990 г.