Жозе-Мария дьо Ередия

френски поет

Жозѐ-Мария̀ дьо Ередия̀ (на френски: José-Maria de Heredia) е френски поет от кубински произход.[1]

Жозе-Мария дьо Ередия
José-Maria de Heredia
френски поет
José-Maria de Heredia 1896.jpg
Роден
Починал
Погребан Франция
Етнос Французи
Подпис José-Maria de Heredia (French poet) signature.jpg
Жозе-Мария дьо Ередия в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 22 ноември 1842 година край Сантяго де Куба в семейството на собственик на плантация за кафе. Деветгодишен е изпратен да учи в интернат във Франция, където прекарва почти целия си живот. Започва да следва право, но повлиян от Льоконт дьо Лил, скоро се ориентира към литературата. Макар че публикува рядко, със своята поезия си създава репутация в парижките литературни среди и се утвърждава като една от водещите фигури на Парнасизма. Единствената стихосбирка, която публикува – „Трофеи“ („Les Trophées“, 1893), включва 118 сонета и 4 по-дълги поеми.

Жозе-Мария дьо Ередия умира на 3 октомври 1905 година в Бурдоне.

БиблиографияРедактиране

  • Véridique histoire de la conquête de la Nouvelle-Espagne, de Díaz del Castillo, 4 volumes, Paris, Lemerre, 1877-1887, prix Langlois de l’Académie française en 1880.
  • Les Trophées, Paris, Lemerre, 1893.
  • La Nonne Alferez, Paris, Lemerre, 1894.
  • Discours de réception à l'Académie française, Paris, Lemerre, 1895.
  • Salut à l'Empereur, Paris, Lemerre, 1896.
  • Inauguration du monument élevé à la mémoire de Leconte de Lisle à Paris le 10 juillet 1898, 1898.
  • Les Trophées, Paris, 1907, луксозно посмъртно издание.

БележкиРедактиране