Шарл Мари Рьоне Льоконт дьо Лил (на френски: Charles Marie René Leconte de Lisle) е френски поет и преводач.[1]

Льоконт дьо Лил
Leconte de Lisle
френски поет
Leconte Blanquer.JPG
Роден
Починал
17 юли 1894 г. (75 г.)
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция
ЕтносФранцузи
Учил вРенски университет
Литература
Период1840 – 1894
ЖанровеПоезия
НаправлениеПарнасизъм
ТечениеПарнасизъм
ПодписSignature Leconte de Lisle.jpg
Льоконт дьо Лил в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 22 октомври 1818 година в Сен Пол на остров Бурбон (днес Реюнион) и прекарва ранните си години там и в Бретан, където завършва Ренския университет. През 1845 година се установява в Париж, където превежда древногръцки автори, като Омир, Хезиод, Есхил, Софокъл, Еврипид. С авторската си поезия той става основоположник на литературното движение на парнасизма.

Льоконт дьо Лил умира на 17 юли 1894 година в Лувесиен.

БиблиографияРедактиране

 
Кенотаф на Льоконт дьо Лил в гробището Монпарнас, Париж.
  • Poemas antiguos, 1852.
  • Poèmes et Poésies, 1855.
  • Le Chemin de la Croix, 1856.
  • Poesías completas, 1858.
  • Idylles et Odes anacréontiques (превод на Теокрит), 1861.
  • Poésies barbares, 1862.
  • Le Parnasse contemporain (антология на няколко поети), 1866.
  • L'Illiade (превод на Омир), 1866.
  • L'Odysée (превод на Омир), 1867.
  • Hymnes homériques (превод), 1868.
  • Hymnes orphiques (превод на Хезиод), 1869.
  • Catéchisme populaire républicain, 1870.
  • Le Parnasse contemporain (втори том), 1871.
  • Histoire populaire de la Révolution française, 1871.
  • Le Sacre de Paris, 1871.
  • Le Soir d'une bataille, 1871.
  • Histoire populaire du christianisme, 1871.
  • Poèmes barbares (допълнено издание на Poésies barbares), 1872.
  • Превод на Събрани творби на Есхил, 1872.
  • Превод на Творби на Хораций, 1873.
  • Les Erynnies (трагедия на Есхил), 1873.
  • Histoire du Moyen Âge, 1876.
  • Превод на Творби на Софокъл, 1877.
  • Poèmes tragiques, 1884.
  • Превод на Творби на Еврипид, 1884.
  • L'Apollonide (либрето на лирическата драма на Franz Servais), 1888.
  • Derniers poèmes (посмъртно издание под редакцията на Жозе-Мария дьо Ередия и André de Guerne), 1895.
  • Premières poésies et lettres intimes (посмъртно издание), 1902.
  • Contes en prose: impressions de jeunesse (посмъртно издание), 1910.

БележкиРедактиране