Жълта манатарка

	Жълта манатарка
	Класификация
царство:	Гъби (Fungi)
отдел:	Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:	Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:	Болетови (Boletales)
семейство:	Манатаркови (Boletaceae)
род:	Butyriboletus
вид:	Жълта манатарка (B. appendiculatus)
	Научно наименование
	Butyriboletus appendiculatus D.Arora & J.L.Frank, 2014
	Синоними
	Boletus appendiculatus Schaeff., 1774; Boletus appendiculatus subsp. euappendiculatus Maire, 1933; Boletus radicans var. appendiculatus Pers., 1801; Dictyopus appendiculatus Quél., 1886; Boletus appendiculatus Schaeff., 1774;
	Жълта манатарка в Общомедия
	[ редактиране ]

Жълтата манатарка (Boletus appendiculatus, Butyriboletus appendiculatus) е вид базидиева гъба от семейство Манатаркови (Boletaceae).

Наименования и етимология

От лат. appendiculatus се превежда „придатък“. Родовото наименование на гъбата „Boletus bolos“ се превежда от гръцки като „бучка глина“ и „годна за консумация гъба“.

Този вид манатарка е известна като:

Жълта манатарка (български) – заради специфичния си цвят
Butter bolete, Spindle-stemmed bolete (английски)
Bolet appendiculé (френски)
Anhängsel-Röhrling, Gelber Steinpilz (немски) – името произлиза от придатъка в основата на крака – Fortsatz (Anhängsel)
Боровик девичий, Боровик придаточковый (руски)

Среща се със синонимите яйчник, маточник, ^[1]

Описание

Шапка

Първоначално полукълбовидна, после изпъкнала до плоско-изпъкнала. Кафява (като плода на кестен), кафеникава, по-рядко бледо кафява; не посинява при одраскване и натиск. Отначало повърхността ѝ е фино кадифена, но по-късно е гладка и/или с фини пукнатини. До 20 cm в диаметър.^[2]

Тръбички

При младите гъби отворите на тръбичките (порите) са интензивно жълти (подобно на цвета на краве масло), после жълти, жълтозеленикави, накрая дори кафеникави; при одраскване посиняват. Тръбичките са със същия цвят и посиняват при разрязване (при млади екземпляри е по-малко вероятно).

Пънче

Бухалковидно или цилиндрично, често в основата изтъняващо или вретеновидно-вкореняващо се. Лимоновожълто до жълто, към основата е по-тъмно, понякога до червеникаво-кафяво. Поне в горната половина (понякога изцяло) е покрито с фина жълтеникава мрежа. Посинява слабо при нараняване. С височина 5 – 15 cm.

Месо

Твърдо, плътно. Жълтеникаво, в основата на пънчето – с розови или кафеникави оттенъци. Жълтото оцветяване е най-интензивно над тръбичките, където при разрязване посинява слабо. Има слабо изразена гъбна миризма и приятен, но неспецифичен вкус.

Спори

Спорите имат размери 9 – 15 × 3.5 – 5.5 μm. Споровият отпечътък е тъмномаслиненокафяв.

Разпространение и местообитание

Жълтата манатарка може да се намери само в топли широколистни гори, където образува микориза с дъбове (Quercus), бук (Fagus) и кестен (Castanea sativa). Предпочита варовити почви. Среща се много рядко – от началото на лятото до есента. Среща се в Европа и Северна Америка. Плодовите тела растат поединично, разпръснати или на групи под твърди дървета. В Северна Америка е по-често срещана в Тихоокеанския северозападен регион, където често се свързва с жив дъб и таноак (Notholithocarpus).^[3]

Двойници

Сходен вид е Butyriboletus subappendiculatus. Този вид обикновено има по-бледо оцветяване на шапката, непосиняващо месо при разрязване, и расте само в иглолистни гори.

Приложение

Жълтата манатарка е годна за консумация, въпреки че някои хора могат да имат алергична реакция към нея.^[3] Земният аромат на гъбите ги прави подходящи за супи, сосове и яхнии.^[4] Варените порции често стават сини, после сиви, след което връщат първоначалния си жълт цвят.^[4]

Източници

↑ Синоними
↑ Жълта манатарка, manatarka.org
↑ ^а ^б Arora D. Mushrooms Demystified: A Comprehensive Guide to the Fleshy Fungi. Berkeley, California, Ten Speed Press, 1986. ISBN 978-0-89815-169-5. с. 525.
↑ ^а ^б Brill S. The Wild Vegan Cookbook: A Forager's Culinary Guide (in the Field Or in the Supermarket) to Preparing and Savoring Wild (and Not So Wild) Natural Foods. Houghton Mifflin Harcourt, 2010. ISBN 1-55832-721-5. с. 332.

Литература

Mushrooms, Roger Phillips, 2006, Macmillan, ISBN 978-0-3304-42374
The Encyclopedia of Fungi of Britain and Europe, Michael Jordan, 1995, David & Charles, ISBN 0-7153-0129-2
Funghi d’Italia, Fabrizio Boccardo, Mido Traverso, Alfredo Vizzini, Mirca Zotti, 2008, Zanichelli ISBN 8808070234
Champignons de France et d’Europe Occidentale, Marcel Bon, 2004, Flammarion ISBN 2082013219
The Mushroom Book, Thomas Læssøe & Anna Del Conte, 1996, Dorling Kindersley ISBN 0-7513-0258-9
Gljive Srbije i Zapadnog Balkana, Branislav Uzelac, 2009, BGV Logic, ISBN 978-86-912677-0-4
Μανιτάρια – Φωτογραφικός οδηγός μανιταροσυλλέκτη, Γιώργος Κωνσταντινίδης, 2009, 2014 ISBN 978-960-931450-3
Fungi of Switzerland Vol. 1 – 6, J. Breitenbach & F. Kränzlin, 1984 – 2005, Verlag Mikologia Luzern

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Butyriboletus appendiculatus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Синоними

[2] Жълта манатарка, manatarka.org

[Arora_1986-3] а ^б Arora D. Mushrooms Demystified: A Comprehensive Guide to the Fleshy Fungi. Berkeley, California, Ten Speed Press, 1986. ISBN 978-0-89815-169-5. с. 525.

[Brill_2010-4] а ^б Brill S. The Wild Vegan Cookbook: A Forager's Culinary Guide (in the Field Or in the Supermarket) to Preparing and Savoring Wild (and Not So Wild) Natural Foods. Houghton Mifflin Harcourt, 2010. ISBN 1-55832-721-5. с. 332.

[1]

[2]

[3]

[4]