Жълъд се нарича плодът на дъбовото дърво и близките видове[1] (род Quercus и Lithocarpus, семейство Fagaceae). Обикновено жълъдите съдържат 1 семе, обвито в не много твърда черупка и покрито с шапчица. Те са основна част от храната на много горски животни – катерици, мишки, елени, глигани и други. Неговата обиколка варира от 1,5 см до 3,5 см. След като падне на земята, жълъдът често бива заравян от горските животни и пуска коренче. Младата фиданка расте бавно в началото и по-бързо в края на своя живот. Когато към края на лятото започне да се образува жълъдче, първо набъбва сърцевината му, а после се образува и обвивката му.

Жълъди на различни видове дъб

В различни диалектни области на България наричат жълъдите с различаващо се име, но с близък звуков състав, като желад, желъд, желод, желът или с чуждици от съседни езици – паламут (турски), кинда или гинда (от румънски), жир или джир /.мн.ч. жирки; джирки/ (от сръбски).

Книжовната форма се приема, че е дублетна с равностойните форми жълъд или желъд.[2]. Това не изключва възможността в говорите и диалектите да се използват и всички традиционни обозначения на растението, познати в съответната общност по този начин.

Източници редактиране

  1. жълъд // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-06-25.
  2. Официален правописен речник на българския език. Първо издание. София, Просвета — София АД. ISBN 978-954-01-2701-9. с. 261, 263.