Жюл Лафорг
Жюл Лафорг (на френски: Jules Laforgue) е френски поет символист.[1][2][3]
| Жюл Лафорг Jules Laforgue | |
 Портрет от Франц Скарбина (1885) | |
| Роден | 16 август 1860 г. |
|---|---|
| Починал | 20 август 1887 г. |
| Професия | поет |
| Националност |  Франция |
| Активен период | 1879 – 1887 |
| Жанр | лирика |
Повлиян от
| |
Повлиял на
| |
| Съпруга | Лия Лий (1886 – 1887) |
| Жюл Лафорг в Общомедия | |
Биография и творчество
редактиранеЖюл Лафорг е роден на 16 август 1860 г. в Монтевидео, Уругвай, в семейството на Шарл-Беноа Лафорг и Полин Лаколе, второто от единадесет деца.[1] Баща му работи първо като учител, а след това като банков служител. През 1866 г. семейството се премества обратно във Франция, в Тарб, родния град на баща му. През 1867 г. родителите му се връщат в Уругвай с деветте си по-малки деца, а Жюл и по-големия му брат Емил остават в семейството на братовчед. В периода 1868 – 1976 г. живее и учи в пансиона на гимназията в Тарб.[3][2]
През 1876 г. бащата му отвежда семейството си в Париж, където през 1877 г. майка му умира от пневмония. Жюл кандидатства неуспешно да следва и сам започва да чете великите френски автори и да посещава музеите на Париж. През 1879 г. баща му се разболява и се връща в Тарб, но Жюл остава в Париж. Същата година е публикувано първото му стихотворение в Тулуза. До края на годината публикува няколко стихотворения и е забелязан от известни автори. През 1880 г. се движи в литературните среди на столицата и става протеже на Пол Бурже, редактор на списание La Vie moderne. В този период е издадена и първата му стихосбирка „Карнавална вечер“.[2]
През 1881 г. посещава курс от лекции на Иполит Тен и развива голям интерес към живописта и изкуството. Същата година става секретар на Шарл Ефруси, богат колекционер, един от първите колекционери на импресионистично изкуство.[3] Импресионизма има пряко влияние върху развитие на Лафорг като поет, като прави опит да създаде литературен еквивалент на импресионизма. През 1881 г. пише романа „Стефан Василиев“ и подготвя нова стихосбирка, които не са издадени.[1]
В периода 1881 – 1886 г. живее в Берлин, като работи като френски четец за Августа императрица Августа, в ролята на културен съветник. Той е добре осигурен и може да твори свободно и пътува из Европа.[2] През 1886 г. е издадена стихосбирката му „Имитацията на Дева Мария на Луната“, която се счита за негов шедьовър.[3]
През 1886 г. се завръща във Франция и се жени в Лондон за англичанката Лия Лий, с която се запознава в Берлин.[3] Същата година неговата поезия е публикувана в La Vogue заедно с произведенията на Артюр Рембо. Повлиян от Уолт Уитман, Лафорг е един от първите френски поети, които пишат в свободен стих. Поезията му оказва едно от основните влияния върху Езра Паунд и младия Томас Стърнз Елиът.[1][3]
Жюл Лафорг умира в бедност от туберкулоза на 20 август 1887 г. в Париж.[1][3]
Произведения
редактиране- Soir de Carnaval (около 1880)[1][2]
- Stéphane Vassiliew (1881, публикуван през 1943)
- Les Complaintes (1885)
- L'Imitation de Notre-Dame la Lune (1886)
- Moralités légendaires (1887)
- Des Fleurs de bonne volonté (1890)
- Derniers vers (1890)
- Berlin, la cour et la ville (1922)
- Triste triste (1967)
- издадени на български език
- Лунатик съм, пръскащ пяна… и др. стихотворения в сборника „Френска поезия“, изд.: „Народна култура“, София (1978), прев. Пенчо Симов
- Един скептик на Рождество Христово; Романс за лошото време, сп. „Съвременник“ бр.2 (1999), прев. Валентин Панджаров
- Цигарата (стихотворение), вестник. „Дневен труд“ (2005), прев. Кирил Кадийски
- Лунно соло ; Пълнолуние ; Представете си за малко : стихотворения, „Литературен вестник“ бр.39 (2015), прев. Андрей Манолов
Източници
редактиранеВъншни препратки
редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jules Laforgue в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |