Заеми на Нишихара
Заемите на Нишихара (на японски: 西原借款, Нишихара Шаккан) са наричани няколко заема от страна на японското правителство по времето на министър-председателя Тераучи Масатаке към военния диктатор Дуан Цижуй от Анхуейската клика.
Те са отпускани в периода 1917 – 1918 г. с цел да се прокарват японски интереси в Китай.[1]
През януари 1917 г. гминистър-председателят Тераучи Масатаке изпраща търговец на име Нишихара Камезо (1873 – 1954) да преговаря за 8 заема на обща стойност 145 милиона йени с отцепилия се от Бейанската армия военен диктатор Дуан Цижуй. Нишихара се ползва с подкрепата на министъра на финансите Шода Казуе, който е бивш президент на Корейската банка (централната банка на Корея под японско управление).[2] На пръв поглед става дума за заеми от частни банки под формата на инвестиции за развитието на Китай, но всъщност техен поръчител е японското правителство, което цели да подпомогне диктатора Дуан Цижуй, който се стреми да установи контрол над северната част на Китай и впоследствие да се придвижи на юг.[3]
Дуан се съгласява да преговаря за заемите, защото се нуждае от пари, за да подсили военните си сили под претекст, че ще ги подготви за влизането на Китай в Първата световна война. Тъй като финансовото състояние на Китай е влошено, а западните държави не могат да отпуснат средства заради военните си разходи в Европа, Дуан тайно договаря първия заем с Япония на 29 септември 1917 г. В замяна на това, той разрешава японски войски да бъдат разположени в провинция Шандун (по това време част от провинцията и главният и град Циндао е германска концесия), както и права за строежа на две нови железопътни линии.[4] Дуан наема и японски офицери за обучение на армията си.[5]
След като сделката му с японците е разкрита, заедно с тайното споразумение между Съглашението и Япония за предаване на германските концесии в Шандун на Япония, вместо на Китай се надига вълна на недоволство у китайското население. Още повече, че някои от концесиите, направени от Дуан, са много сходни с пета точка от Двадесетте и едно искания, които биват отхвърлени по-рано (обучението на китайски военни от японски съветници и строежа на железопътни линии под японски контрол). В Пекин и останалата част на страната всеобщото недоволство прераства в Движението „Четвърти май“ от 1919 г.
Бележки редактиране
- ↑ Spence, The Search for Modern China, page 329
- ↑ Beasley, Japanese Imperialism 1894 – 1945, page 117
- ↑ Hsu, The Rise of Modern China, page 480
- ↑ Wasserstrom, Twentieth Century China: New Approaches, page 49
- ↑ Gray, Jack (2002). Rebellions and Revolutions: China from the 1800s to 2000. New York: Oxford University Press. pp. 168 – 169.
Литература редактиране
- Beasley, W.G. Japanese Imperialism 1894 – 1945. Oxford University Press, 1991. ISBN 0-19-822168-1.
- Hsu, Immanuel. The Rise of Modern China. Oxford University Press, 1999. ISBN 0-19-512504-5.
- Spence, Jonathan. The Search for Modern China. London, W. W. Norton & Company, 1991. ISBN 0-393-30780-8.
- Wasserstrom, J. Twentieth Century China: New Approaches. Routledge, 2002. ISBN 0-415-19504-7.