Заказник се нарича държавна природна защитена територия, определена със закон в Русия, Украйна и още няколко страни от бившия СССР. За разлика от резерватите под охрана се намира не целият природен комплекс, а отделни негови части: например само растенията или животните, само отделни видове или отделни исторически и геоложки обекти.

Заказник Чорни лес
Големи корморани в заказник Белосарайская коса

В Русия заказниците са регламентирани със „Закона за особено охраняемите територии“ от 1995 г.[1] Съгласно него заказниците представляват територии или акватории с особено значение за съхранение и възстановяване на природата или отделни нейни компоненти, поддържащи екологичния баланс. Те биват от федерално или регионално значение. Управлението им се осигурява от специално създадена администрация.

Забранено е извършването на всякаква стопанска дейност освен ако тя не противоречи на целите на създаването на заказника или не вреди на природните комплекси или компоненти[2]. Допуска се използване на природните ресурси в заказници от представители на коренното население според традиционните му екстензивни методи[3].

В Русия съществуват 69 заказника от федерално значение с обща площ около 170 000 km², намиращи се в 45 административни субекта на федерацията. Заказниците от регионално естество са почти 12 хиляди.

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ОБ ОСОБО ОХРАНЯЕМЫХ ПРИРОДНЫХ ТЕРРИТОРИЯХ, Федеральный закон Российской Федерации от 14 марта 1995 г.
  2. Георгиев, Г. Националните и природни паркове и резерватите в България. ИК „Гея-Либрис“. София 2004. ISBN 954-300-028-X, стр. 17
  3. ООПТ, чл. 15, ал. 3 (посетен на 24.12.2009)