Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен

Законът за обявяване комунистическия режим в България за престъпен е действащ закон на Република България, приет от XXXVIII народно събрание на 26 април 2000 г. и обнародван в Държавен вестник, брой № 37 от 5 май 2000 г.

Текстът му се състои от четири члена. В член първи се казва, че управлението на Българската комунистическа партия, дошла на власт с помощта на външна сила, обявила война на България, довежда страната до национална катастрофа.

В член втори се изброяват десет обвинения към ръководствата на БКП и шест срещу целия режим. Според различните точки БКП е отговорна за различни неща, вариращи от „унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация“ и „моралния и икономическия упадък на държавата“ до нарушаване на човешките права и свободи по редица начини и подчиняване интересите на страната на чужда държава-СССР „до степен на практическа загуба на държавен суверенитет“.

Член трети обявява БКП за престъпна организация въз основа на обвиненията от член втори, а член четвърти обявява всички действия, извършени с цел съпротива и отхвърляне на режима, за „справедливи, морално оправдани и достойни за почит“.

Според Георги Първанов, лидер на опозиционната по това време Българска социалистическа партия, която е наследник на БКП, приемането на закона е „триумф на посредствеността“ и „Този закон цели реабилитация на фашисткия режим до 1944 г., на онези, които ни вкараха във войната на страната на нацистите“.[1]

Законът няма правни последици.[2]

Вижте също

редактиране
  1. Гъндовска, Йоана. Комунизмът и БКП „престъпни“ по закон // segabg.com. 27 април 2000. Архивиран от оригинала на 2022-10-04. Посетен на 13.11.2011.
  2. Христов, Христо. Ненаказаните престъпления на комунизма в България* // capital.bg. Икономедиа, 23 ноември 2010. Той (законът — бел. ред.) няма лустрационни или правни последици

Външни препратки

редактиране