Българска социалистическа партия

(пренасочване от БСП)

Българската социалистическа партия (съкратено БСП) е лявоцентристка социалдемократическа[2] политическа партия в България.

Българска социалистическа партия
Logo of the Bulgarian Socialist Party.svg
Абревиатура БСП
Председател Корнелия Нинова
Основател Димитър Благоев
Основана 3 април 1990 г.
Наследник на БКП
Седалище София, ул. „Позитано“ 20
Вестник Дума
ТВ канал БСТВ
Членове Понижение 80 236 (2020)[1]
Младежка организация Българска социалистическа младеж
Член на Социалистически интернационал
Партия на европейските социалисти
Идеология социалдемокрация[2]
Полит. позиция център-ляво
Лозунг „Разумните решения“
Група в ЕП Прогресивен алианс на социалистите и демократите
Цветове   Червен
Народно събрание
0 / 240
Европарламент
5 / 17
Общини
63 / 265
Сайт bsp.bg
Знаме на партията
Flag of the Bulgarian Socialist Party.webp
Българска социалистическа партия в Общомедия

Тя е прекият наследник на Българската комунистическа партия, учредена през 1891 г. БКП управлява България в продължение на 45 години (1944 – 1989) като водеща партия в коалиция с БЗНС. Налага тоталитарен режим в страната след края на Втората световна война, когато тя попада в съветската зона на влияние, отделена от по-късната Желязна завеса по време на Студената война.

БСП е член на Социалистическия интернационал от октомври 2003 г. и на Партията на европейските социалисти от 24 април 2004 г. Дейността ѝ се ръководи от:

  • 1990 – 2008 г.: Висш съвет начело с Председателство на ВС (с председател, заместник-председатели и членове);
  • от 2008 г.: Национален съвет начело с Изпълнително бюро на НС (с председател, заместник-председатели и членове).

Преименуване от БКПРедактиране

След като в общопартиен референдум преди това мнозинството (86,71 % от участвалите) партийни членове изразяват своето съгласие, Българската комунистическа партия се преименува на Българска социалистическа партия на 3 април 1990 г.[3]

Структура на БСПРедактиране

Председатели на БСП

Най-високата длъжност в йерархията на БСП е председател на Висшия/Националния съвет. Заемана е от:

Име
(роден – починал)
Картина Мандат
1 Александър Лилов
(1933 – 2013)
  3 април 1990 12 декември 1991
2 Жан Виденов
(р. 1959)
  12 декември 1991 21 декември 1996
3 Георги Първанов
(р. 1957)
  21 декември 1996 5 декември 2001
4 Сергей Станишев
(р. 1966)
  5 декември 2001 27 юли 2014
5 Михаил Миков
(р.1960)
  27 юли 2014 8 май 2016
6 Корнелия Нинова
(р. 1969)
  8 май 2016 настояще

БСП в законодателната властРедактиране

 
БСП резултати от изборите 1990 – 2021 в реални гласове
 
БСП резултати от изборите 1990 – 2021 в проценти

След 1989 г. БСП участва на всички парламентарни избори в България и е парламентарно представена в VII велико народно събрание и след това в различни коалиции с други политически партии и движения последователно от XXXVI до XLV народно събрание.

Изборни победиРедактиране

БСП печели изборите за VII велико народно събрание, XXXVII народно събрание и XL народно събрание.

На парламентарните избори през 2001 е част от Коалиция за България, която получава 48 от 240 места в Народното събрание. Избраният за президент през 2001 Георги Първанов е бивш председател на Висшия съвет. Като лидер на партията го наследява Сергей Станишев.

На парламентарните избори през 2005 също е част от Коалиция за България, като получава най-голям процент от гласовете – 30,95% или 82 от 240 места в Народното събрание. БСП първоначално се коалира с ДПС и се опитва да сформира правителство на малцинството, начело с председателя на БСП Сергей Станишев. НДСВ отказва да го подкрепи, защото държи министър-председател да остане Симеон Сакскобургготски. Станишев е одобрен от парламента за премиер, но съставът на кабинета е отхвърлен. След дълги преговори и с помощта на президента Георги Първанов се сформира широка тристранна коалиция с НДСВ и ДПС, по формулата за делене на властта (разпределение на заеманите длъжности) – 8:5:3, отразявайки броя на техните депутати. Министър-председател става Сергей Станишев.

Изборни пораженияРедактиране

В изборите за XXXVI народно събрание и XXXVIII народно събрание остава втора политическа сила, като остава съответно след СДС (в периода 1991 – 1994 г.) и ОДС (в периода 1997 – 2001 г.). На изборите за XXXIX народно събрание записва много лош резултат – трето място със 17,15% (48 депутати) след НДСВ и ОДС. В изборите за XLI народно събрание остава втора политическа сила след ГЕРБ. В изборите за XLII народно събрание отново губи от ГЕРБ и остава на второ място, но успява да състави коалиционно правителство с участието на ДПС и подкрепата на Атака. Година и половина по-късно, на изборите за XLIII народно събрание губи за трети път от ГЕРБ, остава на второ място с 15,4% (39 депутати) и записва най-слабия резултат в историята си по брой привлечени гласоподаватели на вотове за национален парламент – 505 527 души. На парламентарните избори от 2017 за четвърти път е втора след ГЕРБ с 27,20% от гласовете или 80 народни представители. Декларира, че остава в опозиция в рамките на XLIV ОНС.

Изборни резултатиРедактиране

 
Съборът на левицата през 2019 г.
Година Партиен лидер Гласове % Мандати в НС Позиция
1990 Александър Лилов 2 886 363 47,2%
211 / 400
1-ва
1991 Жан Виденов 1 836 050 33,14%
106 / 240
2-ра
1994 Жан Виденов 2 262 943 43,50%
125 / 240
1-ва
1997 Георги Първанов 939 308 22,07%
58 / 240
2-ра
2001 Георги Първанов 783 372 17,15%
48 / 240
3-та
2005 Сергей Станишев 1 129 196 30,95%
82 / 240
1-ва
2009 Сергей Станишев 747 849 17,70%
40 / 240
2-ра
2013 Сергей Станишев 942 541 26,60%
84 / 240
2-ра
2014 Михаил Миков 505 527 15,40%
39 / 240
2-ра
2017 Корнелия Нинова 955 490 27,20%
80 / 240
2-ра
2021 Корнелия Нинова 480 124 15,01%
43 / 240
3-та
2021 Корнелия Нинова 365 695 13,39%
36 / 240
3-та
2021 Корнелия Нинова 267 816 10,21%
26 / 240
4-та

Местни избориРедактиране

2015

БСП взима 0 кметски постове в областните центрове.[4]

БСП взима 41 общински постове.[5]

БСП в изпълнителната властРедактиране

БСП е съставяла правителства с министър-председатели Андрей Луканов, Жан Виденов, Сергей Станишев и Пламен Орешарски.

Самостоятелни правителстваРедактиране

БСП създава две самостоятелни правителства с министър-председател Андрей Луканов: първо (8 февруари – 22 септември 1990) и второ (22 септември – 20 декември 1990).

Коалиционни правителстваРедактиране

Правителството на Жан Виденов (26 януари 1995 – 12 февруари 1997) е на коалиция Демократична левица, която включва БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“ и ПК Екогласност.

Правителството на Сергей Станишев (17 август 2005 – 27 юли 2009) е с мандата на ДПС и е подкрепено от БСП и НДСВ – така наречената Тройна коалиция.

Правителството на Пламен Орешарски (29 май 2013 – 6 август 2014) е с мандата на БСП, в коалиция с ДПС и с подкрепата (до 2014) на Атака.

Дейци на БСП в правителстваРедактиране

Членове на БСП участват и в правителствата на:

Членове на БСП участват и в правителствата (без обвръзка на БСП) на:

БСП в президентствотоРедактиране

Спечелили кандидатиРедактиране

Петър Младенов от БСП е първият председател (президент) на Републиката, избран (1990) по Конституцията на Народна република България (1971) от Народното събрание.

БСП е единствената партия, чийто кандидат за президент е преизбиран за втори мандат. На изборите през 2001 председателят на ВС на БСП Георги Първанов побеждава тогавашния президент Петър Стоянов. На изборите през 2006 Георги Първанов получава най-високият изборен резултат на избори след 1989 като побеждава лидера на партия „Атака“ Волен Сидеров и е преизбран за президент на Република България. През 2016 г. кандидатът за президент от инициативен комитет (в който влизат представители на БСП)(кандидатурата за вицепрезидент е Илияна Йотова, член на БСП) ген. Румен Радев печели убедително президентските избори, на балотаж с Цецка Цачева от ГЕРБ. Радев и Йотова печелят втори мандат през 2021 година, отново като независими кандидати, подкрепяни и от БСП, като убедително побеждават на втори тур независимия кандидат, подкрепян от ГЕРБ Анастас Герджиков.

Загубили кандидатиРедактиране

На изборите през 1992 г. кандидатът на инициативен комитет Велко Вълканов и Румен Воденичаров остава втори след Желю Желев и Блага Димитрова (СДС).

На изборите през 1996 г. кандидатът на Заедно за България Иван Маразов и Ирина Бокова остава втори след Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев(ОДС).

На изборите през 2011 г. кандидатът на БСП Ивайло Калфин и Стефан Данаилов остава втори след Росен Плевнелиев и Маргарита Попова (ГЕРБ).

БСП в Европейския парламентРедактиране

 
Гласуване по райони. Прави впечатление, че най-голяма подкрепа БСП получава от Северозападна България – най-бедния регион не само в България, а и в целия ЕС. Избори за Европейски парламент през 2007

От 2005 г. БСП разполага с шестима свои представители в Европейския парламент – първоначално наблюдатели, а от 1 януари 2007 г. – временни евродепутати. Те участват в групата на социалистите в Европейския парламент, които не са част от европейската Обединена левица и клонят към центъра по своето самоопределение.

За изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., БСП регистрира единна листа с някои по-малки организации, наречена Платформа Европейски социалисти (ПЕС). Начело на листата е Кристиан Вигенин. На изборите центристката ПЕС се класира втора след новообразуваната партия ГЕРБ, макар и само с около 5000 гласа по-малко, и получава пет места в Европейския парламент.

На Изборите за Европейски парламент през 2009 г. от 7 юни БСП губи за втори път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.

На Изборите за Европейски парламент през 2014 г., проведени на 5 май, партията губи за трети път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.

На Изборите за Европейски парламент през 2019 г., проведени на 26 май, партията губи за четвърти път от ГЕРБ и остава на второ място с 5 евродепутати.

Празници, чествани от БСПРедактиране

За главен празник на партията се счита годишнината от основаването на БСДП. Всяка година, в края на юли или началото на август, в местността Историческа поляна, под връх Хаджи Димитър (който социалистите и до днес наричат Бузлуджа),[6] БСП традиционно организира Събор на левицата.[6][7]

БСП и симпатизантите ѝ отбелязват всяка година празника на труда на 1 май.

Известни политици от БСПРедактиране

Президенти
Вицепрезиденти
Председатели на Народното събрание
Министър-председатели
Заместник министър-председатели
Председател на Националния съвет

БележкиРедактиране

  1. Вотът в БСП: Нинова печели втори мандат с 43 228 гласа, 7 914 социалисти подкрепят Добрев. // Dnevnik, 13 септември 2020. Посетен на 25 септември 2020.
  2. а б Nordsieck, Wolfram. Bulgaria. // parties-and-elections.eu, 2014. Посетен на 11 март 2015. (на английски)
  3. „БСП вчера, днес, утре“, стр. 24, bspshumen.com
  4. БТВ новините. БСП не взе нито един кметски пост в областните центрове.. // btvnovinite.bg, 2 ноември 2015 г.
  5. 24 часа. Вижте кой доминира в общинските съвети. // 24chasa.bg, 1 ноември 2015 г.
  6. а б Корнелия Нинова пред 40 хиляди на Бузлуджа: Не се предаваме и не се продаваме, а продължаваме. // Официален сайт на БСП, 27-07-2019. Посетен на 27-07-2019.
  7. Хиляди социалисти се събират под връх Бузлуджа. // в. Стандарт. Посетен на 27-07-2019.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране