Българска социалистическа партия

партия в България
(пренасочване от БСП)

Българската социалистическа партия (съкратено БСП) е лявоцентристка социалдемократическа[2] политическа партия в България.

Българска социалистическа партия
АбревиатураБСП
ПредседателАтанас Зафиров (и.д.)
Основател(и)Александър Лилов
Основана3 април 1990 г.
Предшествана отБългарска комунистическа партия
СедалищеСофия, ул. „Позитано“ 20
ВестникДума
ЧленовеПонижение 80 236 (2020)[1]
Младежка организацияБългарска социалистическа младеж Младежко обединение в БСП
Член наСоциалистически интернационал
Партия на европейските социалисти
Идеологиясоциалдемокрация [2]
Полит. позицияцентър-ляво
Лозунг„Разумните решения“
Група в ЕППрогресивен алианс на социалистите и демократите
Цветове  Червен
Народно събрание
19 / 240
Европарламент
2 / 17
Общини
72 / 265
Сайтbsp.bg
Знаме на партията
Българска социалистическа партия в Общомедия

Партията се формира след общопартиен референдум на 3 април 1990 г. Тя е прекият наследник на Българската комунистическа партия[3], учредена през 1919 г. БКП управлява България в продължение на 45 години (1944 – 1989) като водеща партия в ОФ, а по-късно във формална коалиция с БЗНС. Налага тоталитарен режим в страната след края на Втората световна война, когато тя попада в съветската зона на влияние, отделена от по-късната Желязна завеса по време на Студената война. Според някои анализатори от реформирана в края на 20. век тоталитарна партия, подкрепила впоследствие европейския и евроатлантическия път на развитие на България, след 2015 г. тя постепенно започва да се трансформира в партия с умерена антиевропейска и антинатовска насоченост с явен прокремълски уклон.[4][5][6]

БСП е член на Социалистическия интернационал от октомври 2003 г. и на Партията на европейските социалисти от 24 април 2004 г. В края на 2023 г. председателят на ПЕС заявява, че партията е готова да замрази членството на БСП, която обявява намерение да сформира широка коалиция с проруски и националистически партии.

Дейността ѝ се ръководи от:

  • 1990 – 2008 г.: Висш съвет начело с Председателство на ВС (с председател, заместник-председатели и членове);
  • от 2008 г.: Национален съвет начело с Изпълнително бюро на НС (с председател, заместник-председатели и членове).

Трансформация на БКП

редактиране

След като в общопартиен референдум преди това мнозинството (86,71 % от участвалите) партийни членове изразяват своето съгласие, Българската комунистическа партия се преименува на Българска социалистическа партия на 3 април 1990 г.[7] В началото на 1990 г. БКП обявява желанието си да се реформира от партия на демократичния централизъм в партия на демократичния социализъм. Тя поема и политическата отговорност за управлението на страната през периода 1944 – 1989 г. В документите на БСП след това заляга ценностната триада: свобода, справедливост и солидарност, възприети от социалдемократическите партии и Социалистическия интернационал. А с новата програма на партията (1994 г.), тя се легитимира пред българското общество и пред света като нов тип социалистическа партия, като съвременна лява партия на обновяващия се демократичен социализъм. Кандидатства за членство и в Социалистическия интернационал и ПЕС.

Структура на БСП

редактиране
Председатели на БСП

Най-високата длъжност в йерархията на БСП е председател на Висшия/Националния съвет. Заемана е от:

Име
(роден – починал)
Картина Мандат
1 Александър Лилов
(1933 – 2013)
  3 април 1990 12 декември 1991
2 Жан Виденов
(1959 –)
  12 декември 1991 21 декември 1996
3 Георги Първанов
(1957 –)
  21 декември 1996 5 декември 2001
4 Сергей Станишев
(1966 –)
  5 декември 2001 27 юли 2014
5 Михаил Миков
(1960 –)
  27 юли 2014 8 май 2016
6 Корнелия Нинова
(1969 –)
  8 май 2016 15 юни 2024
- Атанас Зафиров (и.д.)
(1971 –)
  15 юни 2024

БСП в законодателната власт

редактиране

След 1989 г. БСП участва на всички парламентарни избори в България и е парламентарно представена в VII велико народно събрание и след това в различни коалиции с други политически партии и движения последователно от XXXVI до XLV народно събрание.

Изборни победи

редактиране

БСП или оглавявани от нея коалиции заемат първо място в изборите за VII велико народно събрание (1990) и XXXVII народно събрание (1994), когато формират самостоятелно правителство, както и тези за XL народно събрание (2005), но без да имат самостоятелно мнозинство.

На парламентарните избори през 2001 е част от Коалиция за България, която получава 48 от 240 места в Народното събрание. Избраният за президент през 2001 Георги Първанов е бивш председател на Висшия съвет. Като лидер на партията го наследява Сергей Станишев.

На парламентарните избори през 2005 също е част от Коалиция за България, като получава най-голям процент от гласовете – 30,95% или 82 от 240 места в Народното събрание. БСП първоначално се коалира с ДПС и се опитва да сформира правителство на малцинството, начело с председателя на БСП Сергей Станишев. НДСВ отказва да го подкрепи, защото държи министър-председател да остане Симеон Сакскобургготски. Станишев е одобрен от парламента за премиер, но съставът на кабинета е отхвърлен. След дълги преговори и с помощта на президента Георги Първанов се сформира широка тристранна коалиция с НДСВ и ДПС, по формулата за делене на властта (разпределение на заеманите длъжности) – 8:5:3, отразявайки броя на техните депутати. Министър-председател става Сергей Станишев.

В изборите за XLII народно събрание тя побеждава ГЕРБ и успява да състави коалиционно правителство с участието на ДПС и подкрепата на Атака.

Изборни поражения

редактиране

В изборите за XXXVI народно събрание и XXXVIII народно събрание остава втора политическа сила, като остава съответно след СДС (в периода 1991 – 1994 г.) и ОДС (в периода 1997 – 2001 г.). На изборите за XXXIX народно събрание записва много лош резултат – трето място със 17,15% (48 депутати) след НДСВ и ОДС. В изборите за XLI народно събрание остава втора политическа сила след ГЕРБ. През 2014 г., на изборите за XLIII народно събрание губи втори път от ГЕРБ, остава на второ място с 15,4% (39 депутати) и записва най-слабия резултат в историята си по брой привлечени гласоподаватели на вотове за национален парламент – 505 527 души. На парламентарните избори от 2017 за трети път е втора след ГЕРБ с 27,20% от гласовете или 80 народни представители. Декларира, че остава в опозиция в рамките на XLIV ОНС.

Изборни резултати

редактиране
 
Резултати на БСП от изборите 1990 – 2021 в реални гласове
 
Резултати на БСП от изборите 1990 – 2021 в проценти
Година Партиен лидер Гласове % Мандати в НС Позиция
1990 Александър Лилов 2 886 363 47,2%
211 / 400
1-ва
1991 Жан Виденов 1 836 050 33,14%
106 / 240
2-ра
1994 Жан Виденов 2 262 943 43,50%
125 / 240
1-ва
1997 Георги Първанов 939 308 22,07%
58 / 240
2-ра
2001 Георги Първанов 783 372 17,15%
48 / 240
3-та
2005 Сергей Станишев 1 129 196 30,95%
82 / 240
1-ва
2009 Сергей Станишев 747 849 17,70%
40 / 240
2-ра
2013 Сергей Станишев 942 541 26,60%
84 / 240
2-ра
2014 Михаил Миков 505 527 15,40%
39 / 240
2-ра
2017 Корнелия Нинова 955 490 27,20%
80 / 240
2-ра
2021 Корнелия Нинова 480 124 15,01%
43 / 240
3-та
2021 Корнелия Нинова 365 695 13,39%
36 / 240
3-та
2021 Корнелия Нинова 267 816 10,21%
26 / 240
4-та
2022 Корнелия Нинова 232 839 9,30%
25 / 240
5-та
2023 Корнелия Нинова 225 914 8,93%
23 / 240
5-та
2024 Корнелия Нинова 151 557 7,06%
19 / 240
5-та

Местни избори

редактиране
2015

БСП печели мнозинство в общинските съвети на 41 общини [8] и не спечелва кметски пост в областните центрове. [9]

БСП в изпълнителната власт

редактиране

БСП е съставяла правителства с министър-председатели Андрей Луканов, Жан Виденов, Сергей Станишев и Пламен Орешарски.

Самостоятелни правителства

редактиране

БСП създава две самостоятелни правителства с министър-председател Андрей Луканов: първо (8 февруари – 22 септември 1990) и второ (22 септември – 20 декември 1990).

Коалиционни правителства

редактиране

Правителството на Жан Виденов (26 януари 1995 – 12 февруари 1997) е на коалиция Демократична левица, която включва БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“ и ПК Екогласност.

Правителството на Сергей Станишев (17 август 2005 – 27 юли 2009) е с мандата на ДПС и е подкрепено от БСП и НДСВ – така наречената Тройна коалиция.

Правителството на Пламен Орешарски (29 май 2013 – 6 август 2014) е с мандата на БСП, в коалиция с ДПС и с подкрепата (до 2014) на Атака.

Правителство на Кирил Петков (13 декември 2021 - 2 август 2022) е с мандата на ПП в коалиция между БСП, ДБ и ИТН. (така наречената Четворна коалиция)В него има четири министри от БСП, включително лидера на БСП - Корнелия Нинова. Отделно от това за министър на вътрешните работи е избран Бойко Рашков, някогашен член на БСП, човек близък по идеи до партията.

Дейци на БСП в правителства

редактиране

Членове на БСП участват и в правителствата на:

Членове на БСП участват и в правителствата (без обвързаност с БСП) на:

БСП в президентството

редактиране

Спечелили кандидати

редактиране

Петър Младенов от БСП е първият председател (президент) на Републиката, избран (1990) по Конституцията на Народна република България (1971) от Народното събрание.

БСП е единствената партия, чийто кандидат за президент е преизбиран за втори мандат. На изборите през 2001 председателят на ВС на БСП Георги Първанов побеждава тогавашния президент Петър Стоянов. На изборите през 2006 Георги Първанов получава най-високият изборен резултат на избори след 1989 като побеждава лидера на партия „Атака“ Волен Сидеров и е преизбран за президент на Република България. През 2016 г. кандидатът за президент ген. Румен Радев с вицепрезидент Илияна Йотова е издигнат от инициативен комитет, в който влизат представители на БСП и печели убедително президентските избори на балотаж с Цецка Цачева от ГЕРБ. Радев и Йотова печелят втори мандат през 2021 година, отново като независими кандидати, подкрепяни и от БСП, като убедително побеждават на втори тур независимия кандидат Анастас Герджиков, подкрепян от ГЕРБ.

Загубили кандидати

редактиране

На изборите през 1992 г. кандидатът на инициативен комитет Велко Вълканов и Румен Воденичаров остава втори след Желю Желев и Блага Димитрова (СДС).

На изборите през 1996 г. кандидатът на Заедно за България Иван Маразов и Ирина Бокова остава втори след Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев (ОДС).

На изборите през 2011 г. кандидатът на БСП Ивайло Калфин и Стефан Данаилов остава втори след Росен Плевнелиев и Маргарита Попова (ГЕРБ).

БСП в Европейския парламент

редактиране
 
Гласуване по райони. Прави впечатление, че най-голяма подкрепа БСП получава от Северозападна България – най-бедния регион не само в България, а и в целия ЕС. Избори за Европейски парламент през 2007

От 2005 г. БСП разполага с шестима свои представители в Европейския парламент – първоначално наблюдатели, а от 1 януари 2007 г. – временни евродепутати. Те участват в групата на социалистите в Европейския парламент, които не са част от европейската Обединена левица и клонят към центъра по своето самоопределение.

За изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., БСП регистрира единна листа с някои по-малки организации, наречена Платформа Европейски социалисти (ПЕС). Начело на листата е Кристиан Вигенин. На изборите центристката ПЕС се класира втора след новообразуваната партия ГЕРБ, макар и само с около 5000 гласа по-малко, и получава пет места в Европейския парламент.

На Изборите за Европейски парламент през 2009 г. от 7 юни БСП губи за втори път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.

На Изборите за Европейски парламент през 2014 г., проведени на 5 май, партията губи за трети път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.

На Изборите за Европейски парламент през 2019 г., проведени на 26 май, партията губи за четвърти път от ГЕРБ и остава на второ място с 5 евродепутати.

На Изборите за Европейски парламент през 2024 г.,проведени на 9 юни, партията е на пето място с 2 евродепутати.

Празници, чествани от БСП

редактиране

За главен празник на партията се счита годишнината от основаването на БСДП. Всяка година, в края на юли или началото на август, в местността Историческа поляна, под връх Хаджи Димитър (който социалистите и до днес наричат Бузлуджа),[10] БСП традиционно организира Събор на левицата.[10][11]

БСП и симпатизантите ѝ отбелязват всяка година празника на труда на 1 май.

 
Съборът на левицата през 2019 г.

Известни политици от БСП

редактиране
Президенти
Вицепрезиденти
Председатели на Народното събрание
Министър-председатели
Заместник министър-председатели
  1. Вотът в БСП: Нинова печели втори мандат с 43 228 гласа, 7 914 социалисти подкрепят Добрев // Dnevnik, 13 септември 2020. Посетен на 25 септември 2020.
  2. а б Nordsieck, Wolfram. Bulgaria // parties-and-elections.eu, 2014. Посетен на 11 март 2015. (на английски)
  3. История на БСП
  4. Велислава Дърева: Нинова създаде паралелна БСП, доведе я до морална деградация и полуразпад. 06.03.2021, Factor.bg.
  5. Г. Ангелов: Корнелия Нинова и БСП: съществуват ли или са материализиран парадокс? 30.04.2022, Дойче Веле.
  6. Илиян Василев: Предстои ни много, много тежък катарзис, защото мъката, която ще идва от Украйна, ще бъде още по-жестока. 02 март 2022, ИА Фокус.
  7. „БСП вчера, днес, утре“ Архив на оригинала от 2020-09-21 в Wayback Machine., стр. 24, bspshumen.com
  8. 24 часа. Вижте кой доминира в общинските съвети // 24chasa.bg, 1 ноември 2015 г.
  9. БТВ новините. БСП не взе нито един кметски пост в областните центрове. // btvnovinite.bg, 2 ноември 2015 г.
  10. а б Корнелия Нинова пред 40 хиляди на Бузлуджа: Не се предаваме и не се продаваме, а продължаваме // Официален сайт на БСП, 27-07-2019. Посетен на 27-07-2019.
  11. Хиляди социалисти се събират под връх Бузлуджа // в. Стандарт. Посетен на 27-07-2019.

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране