Уикипедия

Закон на Бетъридж за журналистическите заглавия

Законът на Бетъридж за журналистическите заглавия (на английски: Betteridge's law of headlines) е шеговит закон, който гласи:

„ На всяко заглавие, което завършва с въпросителен знак, може да се отговори с „не“. “

Законът е кръстен на Иън Бетъридж, британски технологичен журналист, който пише по темата през 2009 година, въпреки че залегналият в закона принцип е много по-стар.[1] Максимата е базирана на предположението, че ако журналистите са сигурни, че отговорът на въпроса им е „да“, те биха го представили като твърдение, докато представяйки го като въпрос, те не носят отговорност за фактологичната коректност. Законът не е приложим към отворени въпроси, а само такива, които изискват задължително отговори „да“ или „не“.[2]

История редактиране

Името на Бетъридж се свързва с описаното в закона наблюдение след като той дискутира в своя публикация в изданието TechCrunch вече излязла статия на Шонфелд, озаглавена „Разкри ли Last.fm данни какво слушат потребителите им на RIAA?“:

„ Тази история е чудесна демонстрация на моята максима, че всяко заглавие, което завършва с въпросителен знак, може да се отговори с „не“. Причината защо журналистите използват този стил на новинарско заглавие е, че те знаят, че историята им вероятно е страшна глупост и всъщност нямат източници и факти, с които да я подплатят, но въпреки това искат да я пробутат. [3] “

Подобно наблюдение е направено от британския редактор Андрю Мар в книгата му от 2004 година „Моят занаят“, където сред идеите на Мар за това как читателите трябва да тълкуват вестникарските статии, се казва:

„ Ако в заглавието се задава въпрос, опитайте да отговорите с „не“. „Това ли е истинското лице на британската младеж?“ (Здравомислещият читател: „Не.“) „Открихме ли лекарството за СПИН?“ („Не, или нямаше да слагаш въпросителния знак.“) „Този план дава ли ключа към мира?“ („Вероятно не.“) Едно заглавие, завършващо с питанка, означава в огромния процент от случаите, че историята е тенденциозна или твърде прехвалена. Често е страховита история или опит да се напомпа някакво тривиално събитие до полемика на национално ниво, или – за предпочитане – национална паника. За сериозния журналист, който преследва истинска информация, въпросителната в заглавието означава „Не си губи времето да четеш това“. [4] “

Правило на Хинчлиф редактиране

В областта на физиката на частиците, с подобно значение е т.нар. Правило на Хинчлиф (на английски: Hinchliffe's rule) по името на физика Иън Хинчлиф, който формулира твърдението, че ако научна статия е озаглавена във вид на въпрос с възможни отговори „да“ или „не“, то правилният отговор на въпроса е „не“. Този шеговит закон води до хумористичната статия, базирана на Парадокса на лъжеца, написана от физика Борис Кейзър (под псевдонима Борис Пиън) със заглавието: „Вярно ли е Правилото на Хинчлиф?“.[5]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ "The Macalope Weekly: Pointless Exercises". Macworld. 11 August 2012. Retrieved 12 May 2019.
  2. ↑ Can You Really Tell an Entire Story in a Headline? // Columbia Journalism Review 54. September–October 2015.
  3. ↑ TechCrunch: Irresponsible journalism // Technovia.co.uk, 23 February 2009. Архивиран от оригинала на 2011-01-09. Посетен на 2022-04-05.
  4. ↑ My Trade: a short history of British journalism. London, Macmillan, 2004. ISBN 9781405005364.
  5. ↑ Shieber, Stuart M. Is This Article Consistent with Hinchliffe's Rule? // Annals of Improbable Research 21. May–June 2015.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Betteridge's law of headlines в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Закон_на_Бетъридж_за_журналистическите_заглавия&oldid=11968522“.