Закон на Сей
Закон на Сей или закон за пазара е икономически принцип на класическата икономика, носещ името на френския бизнесмен и икономист Жан-Батист Сей (1767–1832), с който се формулира макроикономическото равновесие. Според него в условията на икономика с гъвкави цени съвкупното търсене автоматически поглъща целия обем на продукцията, произведена със съществуващата технология и ресурси. Буквалната му формулировка е, че „продуктите се заплащат с продукти“[1] и че „пресищане на пазара може да се получи, само когато твърде много средства за производство се приложат върху един тип продукт, а не върху друг“[1]. Според Сей рационалният бизнесмен никога не би спестявал, той незабавно би изхарчвал всички приходи, „тъй като стойността на парите е също така нетрайна“[1]. Друга формулировка гласи, че предлагането създава свое собствено търсене, т.е. всеки производител предлага определена стока, за да спечели от нейната реализация и с тях да си купи друга необходима стока. Оттук изводът, че всяка продажба е покупка и обратно; поради това съвкупното търсене винаги е равно на съвкупното предлагане[2].
Законът на Сей като цяло е бил в сила през 19 век, макар и видоизменен, за да включи идеята за цикъл на бум и спад, който се счита за естествен и неизбежен. По време на световната депресия през първата половина на 20 век и особено на Голямата депресия в Америка, възниква нова икономическа школа, която оспорва заключенията на Сей – кейнсианството. Дебатът между класическата икономика и кейнсианската икономика продължава и днес. [3]
Както посочва Фернан Бродел, всъщност Сей е толкова автор на Закона на Сей, колкото Томас Грешман на Закона на Грешман, но името изглежда се е запечатало и популяризирало в икономическите теории, наложили се по време на Индустриалната революция.[4]
Източници
редактиране- ↑ а б в Жан-Батист Сей // newschool.edu. Архивиран от оригинала на 2016-03-07. Посетен на 20 декември 2010. (на английски)
- ↑ Съвкупно търсене и съвкупно предлагане – обща характеристика; криви на съвкупното търсене и съвкупното предлагане. Макроикономическо равновесие // Посетен на 11 май 2015.
- ↑ Джон Гълбрайт, Икономиката в перспектива, 1987 / ((en)) John Kenneth Galbraith, Economics in Perspective, pp. 74-77, Houghton Mifflin, 1987, ISBN 0-395-48346-8
- ↑ Бродел, Колелата на търговията: цивилизация и капитализъм през 15-18 век, 1979 / ((en)) Braudel, The Wheels of Commerce: Civilisation and Capitalism 15th–18th Century, 1979:182.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Say's law в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Външни препратки
редактиране- ((en)) Трактат по политическа икономия, Книга I Глава XV, Жан-Батист Сей
- ((en)) Трактат по политическа икономия или производството, дистрибуцията и изразходването на богатството, Жан-Батист Сей
- ((en)) Публикации върху Фризийската школа: „Закон на Сей и икономика на снабдяването“
- ((en)) Закон на Сей: ние сме критиците сега? Архив на оригинала от 2009-09-12 в Wayback Machine., Уилям Андеръс
- ((en)) Кейнс и Законът на Сей, Лудвиг фон Мизес
- ((en)) Рехабилитация на закона на Сей, У. Х. Хът
- ((en)) Законът на Сей в контекст, Петер Андерсън
- ((en)) Ж.Б.Сей: забравената ранна австрийска школа, Лари Сечрест
- ((en)) Критиците на Кейнсианската икономика, „Законът на Сей“, Глава 2, Хенри Хазлит
- ((en)) Класическа икономика, Австрийска перспектива върху история на икономическата мисъл, том II, Глава 1 Архив на оригинала от 2014-02-10 в Wayback Machine., Мъри Ротбард
- ((en)) Законът на Сей, Робърт Щенк