Закон на Харди – Вайнберг

Според закона на Харди – Вайнберг в идеална популация[1] съотношението между генотиповете остава непроменено с течение на поколенията.

В един локус с два алела, например и , с честоти съответно и , разпределението на честотите на генотиповете , и e . Тъй като честотата на е , тогава честотата на генотип е . Аналогично честотата на е . Сумата от честотите на трите възможни генотипа е единица: . Както е посочено по-горе, този закон е валиден напълно само в „идеална“ популация, която трябва да отговаря на редица ограничаващи допускания: да е безкрайно голяма, в нея да не действа отбор, да няма мутации, поколенията да са неприпокриващи се, локусът да е автозомен, индивидите в популацията да са диплоидни и пр.

Когато при дадена честота на алелите изчислената честота на генотиповете съвпада с очакваната според закона на Харди – Вайнберг, тогава се казва, че популацията е в равновесие и честотите на алелите и генотиповете не се променят в следващите поколения.

Законът на Харди – Вайнберг е формулиран първоначално за един локус с два алела, но скоро след това валидността му е доказана и за локус с повече ( на брой) алели.

Обобщения

редактиране

Цялостно обобщение

редактиране

За   различни алели в  -плоиди тенотипните честоти при равновесието на Харди – Вайнберг се представят при индивидуални условия чрез многочленното развитие на  :

 

Източници и бележки

редактиране
  1. Под това се разбира тя да е достатъчно голяма, да е без действие на отбор спрямо разглеждания ген, без възникване на нови алели на гена в резултат на мутации и без асортативно кръстосване по този ген.