Отваря главното меню
Макет на Фолксхале

Залата на народа (на немски: Volkshalle – Фолксхале) е огромна сграда, проектирана от архитект Алберт Шпеер според изискванията на Адолф Хитлер.

Тя е трябвало да бъде символ на новата германска столица Welthauptstadt Germania. Дизайнът на Фолксхале е силно повлиян от Пантеона в Рим.

Съдържание

ОписаниеРедактиране

Сградата е щяла да бъде най-голямата постройка в Берлин, несравнимо голяма по своите размери и символизъм. Общата ѝ височина е щяла да бъде близо 290 метра. Диаметърът на купола ѝ е 250 метра, с 46-метрова цилиндрична конструкция с колони на върха (за сравнение диаметърът на целия Пантеон в Рим е 43 метра). Пространството вътре е толкова голямо, че би могло да побере Айфеловата кула.

Конструкцията е щяла да се поддържа от гигантски стоманени греди, а външността на купола е трябвало да бъде облицована с мед. На върха на сградата е щял да стои орел, държащ не обичайната свастика, а Земното кълбо. Куполът отдолу е трябвало да символизира небето, което империята на Хитлер владее.

Капацитетът на сградата е щял да бъде приблизително 200 000 души. Арената във вътрешността ѝ е била планирана да има диаметър от 140 метра. В дъното на сградата е трибуната на Хитлер, зад която стои 24-метров орел. Самата арена е трябвало да бъде разделена на 3 нива, 2-то от които се крепи на 100 мраморни колони. На 3-то ниво се крепи самият купол.

Хитлер е вярвал, че с вековете Фолксхале ще се превърне в място на боготворене на националсоциалистическата идеология, подобно на базиликата „Св. Петър“ в Рим, символ на католицизма. Освен това домът на Хитлер в Берлин е щял да бъде свързан чрез криптопортик със Залата на народа.

Евентуални проблемиРедактиране

Много архитекти са критикували проекта, заявявайки, че конструкцията би имала сериозни проблеми. Сред тях е акустиката – според някои гласът на говорителя или ще бъде прекалено тих, за да се чуе от всички, или ще бъде толкова силен, че би предизвикал оглушаване.

Освен това се предполага, че в по-студено време дъхът на хората в сградата би се кондензирал, образувайки микроклимат под купола.

Друг проблем са били и блатистите почви на Берлин, които не могат да подържат много високи постройки.

Докато излежава присъдата си след Нюрнбергския процес, Алберт Шпеер твърди, че е преодолял тези проблеми в проекта.

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Брекер, Арно. Hitler et Moi, Париж, 1970 г.
  • Гизлер, Херман. Ein Anderer Hitler: Bericht Seines Architekten Erlebnisse, Gesprache, Reflexionen (второ издание). Дрюфел, 1977. ISBN 3-8061-0820-X

Външни препраткиРедактиране