Алберт Шпеер
Бертолд Конрад Херман Алберт Шпеер (на немски: Berthold Konrad Hermann Albert Speer) е германски архитект и политик, наричан понякога Първи архитект на Третия райх. От 1942 г. e министър на въоръженията и военната промишленост в Германската империя, член е на ръководството на НСДАП и на Райхстага.
| Алберт Шпеер Albert Speer | |
| германски архитект и политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1 септември 1981 г.
|
| Погребан | Хайделберг, Федерална република Германия |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Технически университет – Берлин Мюнхенски технически университет |
| Политика | |
| Партия | Националсоциалистическа германска работническа партия |
| Министър на въоръженията и военната промишленост | |
| 8 февруари 1942 – 23 май 1945 | |
| Семейство | |
| Съпруга | Маргарет Вебер (1928 – 1981, вдовица) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Алберт Шпеер в Общомедия | |
Осъден е от Международния военен трибунал в Нюрнберг на 20 години затвор. Той е главният архитект[1] на Хитлер преди да стане министър. Казва „Съжалявам.“[2] и поема морална отговорност за престъпленията, извършени от нацисткия режим. Степента на неговото участие в преследването на евреите и Холокоста е предмет на спорове.[3]
След излизането си от затвора през 1966 година издава 2 книги: „Шпандау: тайните дневници“ и „Отвътре на Третия Райх“. Тези творби представляват ценен материал за историците.
Биография
редактиранеПреди Втората световна война
редактиранеАлберт Шпеер е член на Националсоциалистическата немска работническа партия и СА от 1931 г. Архитект по образование, Шпеер участва в качеството си на постановчик и оформител на Нюрнбергските партийни конгреси. Успехите на Шпеер като архитект привличат вниманието на Адолф Хитлер.
По време на Втората световна война
редактиране
В течение на последвалите 9 години Шпеер е личен архитект на фюрера, завоювайки си неговото почти безгранично доверие. През февруари 1942 г. Хитлер назначава Шпеер за райхсминистър на въоръжението и боеприпасите. През март 1943 г. министерството е преименувано в Имперско министерство на въоръжението и военната промишленост.
Хитлер не се лъже в избора си. Шпеер се превръща в изтъкнат организатор на военното производство. В края на войната Шпеер е убеден, че заповедите на Хитлер са катастрофални и според признанията му на Нюрнбергския процес дори правил опит да пусне отровен газ в бункера на фюрера, който е неуспешен, понеже отдушниците били охранявани от войници. В последната седмица на Втората световна война Шпеер забранява да се унищожават при отстъпление германските промишлени предприятия, нарушавайки заповедта на Хитлер.
Международният военен трибунал в Нюрнберг признава Шпеер за виновен в извършване на престъпления срещу човечеството и военни престъпления и го осъжда на 20 години затвор. Шпеер ги излежава в затвора Шпандау[4] в Берлин. Освободен е след изтичане на наказанието през октомври 1966 г.
След Втората световна война
редактиране
До смъртта си през 1981 г. Шпеер издава своите мемоари („Третият райх отвътре“, „Шпандау: тайните дневници“). Първият му син, роден през 1934 г., носи неговото име и също става архитект. Другите му деца са Хилде Шрам, Фриц Шпеер, Маргрет Нисен, Арнолд Шпеер и Ернст Шпеер.
Шпеер умира от кръвоизлив в мозъка на 76 години по време на среща с любовницата си в хотел Park Court в Лондон на 1 септември 1981 г.[5]
Библиография
редактиране- Erinnerungen. Ullstein, Berlin 1969, ISBN 3-549-07184-1. (Platz 1 der Spiegel-Bestsellerliste in den Jahren 1969 und 1970)
- Spandauer Tagebücher. Propyläen, Berlin u. a. 1975, ISBN 978-3-549-17316-9. (Platz 1 der Spiegel-Bestsellerliste vom 15. September 1975 bis zum 15. Februar 1976) (С четири последващи преиздания)
- Der Sklavenstaat. Meine Auseinandersetzung mit der SS. Ullstein, Berlin 1981, ISBN 978-3-421-06059-4. (С четири последващи преиздания)
- Die Kransberg-Protokolle 1945. Seine ersten Aussagen und Aufzeichnungen, Juni – September. Hrsg. Ulrich Schlie. F. A. Herbig, München 2003, ISBN 3-7766-2288-1
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ ((ru)) Анатолий Иванов, Придворный архитектор Гитлера: Альберт Шпеер, „Дойче веле“, 17 август 2010.
- ↑ ((en)) REPUTATIONS: Albert Speer The Nazi Who Said Sorry Архив на оригинала от 2012-10-18 в Wayback Machine., BFI
- ↑ ((en)) Kate Connolly, Wartime reports debunk Speer as the Good Nazi, The Daily Telegraph (UK), 11 май 2005 г.
- ↑ ((ru)) Шпандау: тайните дневници
- ↑ Gitta Sereny. Albert Speer: His Battle with Truth. MacMillan 1996, p. 715