Алберт Шпеер

германски архитект и политик

Бертолд Конрад Херман Алберт Шпеер (на немски: Berthold Konrad Hermann Albert Speer) е германски архитект и политик, наричан понякога Първи архитект на Третия райх. От 1942 г. e министър на въоръженията и военната промишленост в Германската империя, член е на ръководството на НСДАП и на Райхстага.

Алберт Шпеер
Albert Speer
германски архитект и политик
Bundesarchiv Bild 146II-277, Albert Speer.jpg
Роден
Починал
Погребан Хайделберг, Германия

Националност Flag of Germany.svg Германия
Образование Технически университет - Берлин
Технически университет - Мюнхен
Технологичен институт на Карлсруе
Политика
Партия Националсоциалистическа германска работническа партия
Министър на въоръженията и военната промишленост
8 февруари 1942 – 23 май 1945
Семейство
Съпруга Маргарет Вебер (1928 – 1981, вдовица)

Подпис Albert Speer Signature.svg
Уебсайт
Алберт Шпеер в Общомедия

Осъден е от Международния военен трибунал в Нюрнберг на 20 години затвор. Той е главният архитект[1] на Хитлер преди да стане министър. Казва „Съжалявам.“[2] и поема морална отговорност за престъпленията, извършени от нацисткия режим. Степента на неговото участие в преследването на евреите и Холокоста е предмет на спорове.[3]

След излизането си от затвора през 1966 година издава 2 книги: „Шпандау: тайните дневници“ и „Отвътре на Третия Райх“. Тези творби представляват ценен материал за историците.

БиографияРедактиране

Преди Втората световна войнаРедактиране

Алберт Шпеер е член на Националсоциалистическата немска работническа партия и СА от 1931 г. Архитект по образование, Шпеер участва в качеството си на постановчик и оформител на Нюрнбергските партийни конгреси. Успехите на Шпеер като архитект привличат вниманието на Адолф Хитлер.

По време на Втората световна войнаРедактиране

В течение на последвалите 9 години Шпеер е личен архитект на фюрера, завоювайки си неговото почти безгранично доверие. През февруари 1942 г. Хитлер назначава Шпеер за райхсминистър на въоръжението и боеприпасите. През март 1943 г. министерството е преименувано в Имперско министерство на въоръжението и военната промишленост.

Хитлер не се лъже в избора си. Шпеер се превръща в изтъкнат организатор на военното производство. В края на войната Шпеер е убеден, че заповедите на Хитлер са катастрофални и според признанията му на Нюрнбергския процес дори правил опит да пусне отровен газ в бункера на фюрера, който е неуспешен, понеже отдушниците били охранявани от войници. В последната седмица на Втората световна война Шпеер забранява да се унищожават при отстъпление германските промишлени предприятия, нарушавайки заповедта на Хитлер.

Международният военен трибунал в Нюрнберг признава Шпеер за виновен в извършване на престъпления срещу човечеството и военни престъпления и го осъжда на 20 години затвор. Шпеер ги излежава в затвора Шпандау[4] в Берлин. Освободен е след изтичане на наказанието през октомври 1966 г.

След Втората световна войнаРедактиране

До смъртта си през 1981 г. Шпеер издава своите мемоари („Отвътре на Третия Райх“, „Шпандау: тайните дневници“). Първият му син, роден през 1934 г., носи неговото име и също става архитект. Другите му деца са Хилде Шрам, Фриц Шпеер, Маргрет Нисен, Арнолд Шпеер и Ернст Шпеер.

Шпеер умира от кръвоизлив в мозъка на 76 години по време на среща с любовницата си в хотел Park Court в Лондон на 1 септември 1981 г.[5]

БиблиографияРедактиране

  • Erinnerungen. Ullstein, Berlin 1969, ISBN 3-549-07184-1. (Platz 1 der Spiegel-Bestsellerliste in den Jahren 1969 und 1970)
  • Spandauer Tagebücher. Propyläen, Berlin u. a. 1975, ISBN 978-3-549-17316-9. (Platz 1 der Spiegel-Bestsellerliste vom 15. September 1975 bis zum 15. Februar 1976) (С четири последващи преиздания)
  • Der Sklavenstaat. Meine Auseinandersetzung mit der SS. Ullstein, Berlin 1981, ISBN 978-3-421-06059-4. (С четири последващи преиздания)
  • Die Kransberg-Protokolle 1945. Seine ersten Aussagen und Aufzeichnungen, Juni – September. Hrsg. Ulrich Schlie. F. A. Herbig, München 2003, ISBN 3-7766-2288-1

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ((ru)) Анатолий Иванов, Придворный архитектор Гитлера: Альберт Шпеер, „Дойче веле“, 17 август 2010.
  2. ((en)) REPUTATIONS: Albert Speer The Nazi Who Said Sorry, BFI
  3. ((en)) Kate Connolly, Wartime reports debunk Speer as the Good Nazi, The Daily Telegraph (UK), 11 май 2005 г.
  4. ((ru)) Шпандау: тайните дневници
  5. Gitta Sereny. Albert Speer: His Battle with Truth. MacMillan 1996, p. 715

Външни препраткиРедактиране