Западен фронт (Първа световна война)
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
Западен фронт е наименованието на един от главните театри на военни действия през Първата световна война, образуван след окупирането от германската армия на Люксембург и нахлуването ѝ в Белгия в началото на август 1914 година. Решителният успех на немците в пограничните боеве над белгийски, френски и британски войски им позволява да пренесат военните действия на френска територия и да заемат важните промишлени райони на Североизточна Франция.
| Западен фронт | |||
| Част от Първата световна война | |||
_2.jpg) Британски войници в окоп при Сома, войник носи ранен на гърба си, атака на танкове Renault F17, немски щурмовак при окоп в Вердюн, немски бомбардировач "Гота", американски войници при офанзивата Маас-Аргон | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | от 4 август 1914 до 11 ноември 1918 г. | ||
| Място | Белгия и Североизточна Франция | ||
| Резултат | Победа на Антантата, край на Германската империя | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Западен фронт в Общомедия | |||
В сражението на река Марна през септември 1914 г. съглашенците успяват не само да прекратят устрема на германските войски, но и да ги принудят за първи път да осъществят общо отстъпление. Макар и претърпели значителен неуспех германските армии се отдръпват неразбити и заемат предварително избрани и снабдени с непрекъснати линия от укрепления позиции по река Ена, където на свой ред спират франко-английските сили и ги принуждават да се окопаят на срещуположния бряг на реката[3]. Достигайки до безизходица, двете страни започват поредица от опити да заобиколят западния фланг на противника, която се характеризира с преминаването на инициативата ту в ръцете на съглашенците, ту в ръцете на германците. Тази своеобразна надпревара към морето завършва към края на месец октомври със създаването на една непрекъсната укрепена бойна линия с дължина над 600 километра от Северно море до Швейцария[4]. Това дава началото на позиционната война, която, с малки изключения, властва на Западния фронт до самия край на Първата световна война.
От 1915 до 1917 година на Западния фронт се провеждат редица значими офанзиви, характеризиращи се с широката употреба на тежка артилерия и масовите пехотни атаки. Всички те постигат неуспехи в лицето на добре укрепените противникови системи от полеви укрепления, снабдени с широки пояси от бодлива тел, многобройни картечни гнезда и артилерия, които нанасят тежки загуби на атакуващите. Опитите да се достигне до решителен пробив в неприятелските линии е съпроводено и със засилена употреба на редица иновативни оръжия като отровния газ, танковете и самолетите.
През 1918 г. този фронт се оказва решаващ за капитулацията на Германия, която е принудена да се признае за победена след неуспеха на последната своя голяма офанзива през пролетта на същата година и последвалото я успешно контранастъпление на съюзническите войски.
Бележки
редактиране- ↑ Според източника всяко от четирите дадени числа представлява средната численост на германската полева (feldheer) армия за първата (1914/1915), втората (1915/1916), третата (1916/1917) и четвъртата (1917/1918) година на войната.
Източници
редактиране- ↑ а б STATISTICS OF THE MILITARY EFFORT OF THE BRITISH EMPIRE DURING THE GREAT WAR 1914 – 1920(стр. 628). Посочена е големината на армиите към края на октомври и началото на ноември 1918 г.
- ↑ Sanitätsbericht über das Deutsche Heer (Deutsches Feld- und Besatzungsheer) im Weltkriege 1914/1918, Том 1. Mittler, 1935. Релевантните страници могат да бъдат намерени тук.
- ↑ Keegan. The First World War, стр. 123
- ↑ Keegan. The First World War, стр. 136
- ((en)) Spencer Tucker (2005): World War I: A Student Encyclopedia. ABC-CLIO. ISBN 1-85109-879-8
- ((en)) Keegan, John. The First World War. Hutchinson, 1998. ISBN 0091801788.