Отваря главното меню

Западна Вирджиния

щат в САЩ

Западна Вирджиния е щат в САЩ. Неговият пощенски код е WV, а столицата е Чарлстън.

Западна Вирджиния
West Virginia
Знаме
      
Герб
Разположение в САЩРазположение в САЩ
Страна Flag of the United States.svg САЩ
Столица Чарлстън
Площ 62 755 km²
Население (2015) 1 844 128 души
Губернатор Ърл Рей Томблин
Часова зона -5/-4
Пощенски код WV
ISO 3166-2 US-WV
Официален сайт www.wv.gov
Западна Вирджиния в Общомедия

Щатът е с население от 1 844 128 жители (2015). Общата площ на Западна Вирджиния е 62 755 km², от които 62 211 km² суша и 416 km² (0,66) вода.[1][2]

ИсторияРедактиране

До пристигането на заселниците от Европа, територията на Западна Вирджиния е населена от индиански племена. Първите заселници се настаняват в района в началото на XVIII век, след като няколко експедиции изследват западните планински части на Вирджиния (Апалачите). Жителите на първите селища се сблъскват с редица неблагоприятни фактори, като труднодостъпния планински терен, съпротивата на коренните жители, военния конфликт между англичани и французи в долината на река Охайо и спорната собственост на земята. Френската и индианска война урежда британските и френските претенция за района. През 1763 г. французите отстъпват на британците всички земи на запад от Апалачите до река Мисисипи, но британската кралска декларация от същата година определя гранична линия за създаване на индиански резервати и забранява колониалната експанзия на запад [3][4].

Въпреки тези препятствия, броят на новите селища на запад расте. В същото време недоволството от правителството става повсеместно. През 1769 г. е предложено създаването на 14-та колония, която да носи името Вандалия, а няколко години по-късно жителите на земите западно от Вирджиния и Пенсилвания, се преместват в района с искане да да създадат 14-ти щат, Вестилвания. Пограничните жители, основно съставени от германци, шотландски и ирландски протестанти, се различавали от аристократичните заселници в източната част на Вирджиния. Планинският релеф и суровият климат правят робството икономически необосновано в региона, а законодателната и данъчната политика благоприятстват източната част на щата[3]. Поради географските характеристики, районът е икономически ориентиран повече към долината на рака Охайо, отколкото останалата част на Вирджиния[5]. Тези различия, както и пренебрегването на региона от правителството на Вирджиния, пораждат желание в мнозинството от населението на запад от Апалачите да се отделят в отделен щат със собствено правителство.

Западна Вирджиния е създадена като отделен щат по време на Американската гражданска война с отделяна на територията ѝ от Вирджиния. Жителите в окръзите на Северозападна Вирджиния не желаят да се отделят от Съюза, за разлика от плантаторите на юг и крайбрежието, които се придържат към Конфедеративните щати. Западна Вирджиния се отделя от Вирджиния на конгреса в Уийлинг, проведена в едноименния град, и е приета в Съюза през 1863 г. Съществуването на щата е потвърдено с решение на Върховния съд през 1870 г.

В последните десетилетия на XIX век, щатът преживява бурно индустриално развитие, свързано с разработването на находища на минерали и изграждането на железници. Водещият сектор в икономиката е минната индустрия. Най-интензивните периоди в развитието на въгледобивната промишленост настъпват в периода 1910-1970 г. (Западна Вирджиния е първата в страната по добив на въглища). В началото на XX век щатът многократно е обхванат от бунтове във връзка с борбата на миньорите за техните права.

ГеографияРедактиране

 
Западна Вирджиния е разположена в региона на планинската верига Апалачи

Разположена в планинската верига на Апалачи, Западна Вирджиния обхваща площ от 62 754,8 квадратни километра, от които 393,8 квадратни километра вода, което я прави 41-ият по големина щат в САЩ [6]. Западна Вирджиния граничи с Пенсилвания и Мериленд на североизток, Вирджиния на югоизток, Охайо на северозапад и Кентъки на югозапад. Най-дългата му граница е с Вирджиния - 613 км, следвана от Охайо - 391 км, Мериленд - 280 км, Пенсилвания 190 км и Кентъки 127[7].

Западна Вирджиния е разположена изцяло в региона на Апалачи, а щатът е почти изцяло планински. Надморската височина е по-ниска в близост до реките Охайо и Шенъндоа. Около 75% от щата е разположен върху платата Къмбърланд и Алегхени. Въпреки че релефът не е високо-планински, в повечето райони той е силно хълмист. Средната надморска височина на Западна Вирджиния е приблизително 460 метра. Най-високият връх е Спрус Ноб (Spruce Knob)(1,482 m)[8], разположен в западната част на щата.

По-голямата част от щата се отводнява чрез река Охайо в Мисисипи и оттам в Мексиканския залив. Само крайните източни райони се отводняват чрез река Потомак в залива Чесапийк.

Климатът на Западна Вирджиния обикновено е влажен субтропичен климат (Климатична класификация на Кьопен Cfa, с изключение на Dfb на по-високите възвишения) с топло до горещо, влажно лято и мразовити зими, които става по-сурови с нарастнавене на надморската височина. Някои южни райони на високопланинския регион също имат планински умерен климат (Köppen Cfb), където зимните температури са по-умерени, а летните - малко по-студени.

Средните януарски температури варират от около -4°C в близост до река Чийт Ривър до 5°C по участъците от границата с Кентъки. Средните стойности за юли варират от 19°C по поречието на река Потомак до 24°C в западната част на щата. В планината е по-хладно, отколкото в ниските части на щата[9]. Най-високата регистрирана температура в щата е 44°C в Мартинсбург на 10 юли 1936 г., а най-ниската регистрирана температура в щата е –38°C в Люисбург на 30 декември 1917 г.

НаселениеРедактиране

Западна Вирджиния има 1 805 832 жители според оценка от 2018 г., от които 93,5% са бели, 3,6% афроамериканци, 0,8% азиатци, 0,3% индианци и 1,7% латиноамериканци. Само 1,6% от населението на щата е родено извън САЩ. Щатът има един от най-ниския дял от жителите (2,5%) в САШ, които у дома говорят език, различен от английски. 5.3% от населението на Западна Вирджиния е под 5 години, 20,2% под 18 и 19,9% са на 65 или повече години. Делът на жените, като част от общото население е 50,5%[10].

ГрадовеРедактиране

ОкръзиРедактиране

 
Административна карта на Западна Вирджиния

Западна Вирджиния е разделена на 55 окръга:[11]

Петдесет от окръзите съществуват по времето на Конвенцията от Уийлинг през 1861 г., когата Западна Вирджиния се отделя от Вирджиния. Останалите пет (Грант, Минеръл, Линкълн, Самърс и Минго) са формирани в щата след приемането му в САЩ на 20 юни 1863 г.

Конституцията на Западна Вирджиния позволява създаването на нови окръзи, ако мнозинството от гражданите в предложения нов окръг гласуват за неговото създаване и новият окръг има минимална площ от 400 квадратни мили (1036 кв. км) и население от поне 6000 души. Създаването на нов окръг не е позволено, ако това води до намаляването на площта или населението на друг окръг под фиксирания минимум.

ИзточнициРедактиране

  1. Западна Вирджиния
  2. Западна Вирджиния
  3. а б Енциклопедия Британика - Западна Вирджиния
  4. История на Западна Вирджиния - Университет Западна Вирджиния
  5. How Virginia Got Its Boundaries - virginiaplaces
  6. Land and Water Area of States, 2000. // Information Please, 2000. Архивиран от оригинала на July 23, 2010. Посетен на July 7, 2010.
  7. Bordlist. // Архивиран от оригинала на February 8, 2012.
  8. Elevations and Distances in the United States. // U.S Geological Survey, April 29, 2005. Архивиран от оригинала на November 2, 2006. Посетен на November 9, 2006.
  9. West Virginia University data. // West Virginia University Health Office. Архивиран от оригинала на May 31, 2008. Посетен на July 7, 2010.
  10. US Census Bureau Quick Facts ) WV
  11. Административна карта на Западна Вирджиния