Отваря главното меню

Зарифовото училище (на гръцки: Ζαρίφειος Σχολή Φιλιππουπόλεως) е гръцко училище, създадено през 1875 г. в Пловдив, тогава в Османската империя. За кратко време то се превръща в един от най-значимите гръцки образователни центрове в района на Тракия, като привлича преподаватели от Гърция и Западна Европа и е просъществувал до 1906.[1][2] Училището е едно от първите гръцки училища извън Гърция, които са въвели основно и средно образование за момичета.[3]

Зарифовото училище
Zariphios mens high school.jpg
Сградата на мъжкото училище
Информация
Седалище Пловдив, Флаг на България България
Основаване 1875 г.
Основател Георгий Зарифис
Закриване 1906 г.
Вид прогимназия и педагогическа гимназия

ИсторияРедактиране

До началото на XX век, гръцката общност е една от трите най-многобройните етнически общности в Пловдив, след българите и турците. Гръцкото образование в града процъфтява в продължение на XIX век и достига своя връх през 1880-те години. В този момент в града са функционирали осем гръцки училища: едно училище за момчета, три взаимно училище, едно централно, едно районно училището за момичета и две педагогически академии. Има и две частни енорийски училища с учители-духовници.

Училището е създадено през 1875 г., благодарение на инициативата на Комитета по образование на гръците в Тракия и спонсорирано от банкера Георгий Зарифис, една от видните личности в османската столица на стопанския живот по това това време. Освен това, Зарифис дава годишно около 1000 паунда за училищни нужди.

Училище скоро става известно учебно заведение за гръцката общност в и извън региона на Източна Румелия и Тракия. За повишаване на своя авторитет и престиж, училището разширява своите контакти с видни и образователни институции в Гърция и Западна Европа. Освен това, то привлича университетски преподаватели в областта филология, математика и теология от столицата на Гърция, Атина, както и преподаватели от Франция и Германия.

През 1881 г. гръцките училища в Пловдив са синхронизирали учебния си план с училищата в Гърция, а от 1885 г. са издадени сертификати, идентични на средните училища в Гърция. През 1906 г., по време на антигръцките вълнения в България, гръцките училищата в Пловдив са затворени, и останалите студенти са прехвърлени в местните френски колежи – „Свети Августин“ и „Свети Йосиф“.

По-късно сградата му е използвана от техникума по битова елекроника.

ПреподавателиРедактиране

ВъзпитанициРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Cornis-Pope, Marcel, Neubauer, John. History of the literary cultures of East-Central Europe: junctures and disjunctures in the 19th and 20th centuries. John Benjamins Publishing Company, 2006. ISBN 978-960-98903-5-9. с. 143.
  2. Kiossef. How to Think about the Balkans: Culture, Region, Identity (PDF). // Centre for Advanced Study Sofia. с. 21. Посетен на 27 юли 2010.
  3. Δαλακούρα, Αικατερίνη. {{{title}}}. // Η Καθημερινή: Επτά Ημέρες. 27 януари 2002. σ. 28 – 29. Посетен на 11 юли 2010. (на гръцки)