Отваря главното меню

Захари Желев е български художник.

Захари Желев
Автопортрет 1898 г
Автопортрет 1898 г
Роден
19 февруари 1868 г.(1868-02-19)
Починал
15 март 1942 г. (на 74 г.)
Националност Флаг на България България
Академия Торино, Италия
Учители Джакомо Гроссо
Направление живопис
Професия художник-живописец, портретист, преподавател
Известни творби портрет, пейзаж,
Повлиян Италианската школа
Съпруга Деша Вълева
Захари Желев в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Захари Желев е роден на 19 февруари 1868 г. в Казанлък. На 11 години остава сирак. Високопоставеният руски офицер Григорий Барадевски го открива и го изпраща в Одеса, където бъдещият художник получава образованието си и оформя първоначалния си интерес към изобразителното изкуство. През 1882 г. завършва „Рисувалната школа на дружеството за изящни изкуства“ в Одеса и през есента на 1884 г. се завръща в България. Продължава образованието си в Казанлъшкото педагогическо училище. Междувременно участва и като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. През 1891 г. се премества в Пловдив. На Изложението през следващата година негова творба му печели стипендия за следване в Италия. Учи живопис в Торинската художествена академия "Албертина" при професор Джакомо Гроссо. Среща се с талантливите си колеги Георги Митов и Драган Данаилов. От този период на художника са запазени в Художествена галерия - Казанлък няколко етюда на глави и голи тела, които говорят за един роден живописец с овладян рисунък, изявено усещане за пластика и пространство. Три десетилетия след неговото завършване етюдите му са стояли все още в залите на Торинската академия като пример за отлично изпълнени живописни задачи. Пред 1898 г. завършва Академията и тогава създава живописния си автопортрет, който и досега се счита за най-значимото му и представящо го произведение.

След завръщането си в България учителства осем години в Шумен, където утвърждава пристрастието си към портрета, рисувайки свои близки и познати. През 1906 г. се установява в Казанлък, където атмосферата по това време не приляга на деликатността на характера му и той постепенното потъва в бита. Прозата на делничното, грижите за дома и новото си семейство постепенно го отдалечават от изкуството. Докато учителства в Педагогическото училище, той създава само няколко портрета, между които и този на Ради Радев, бъдещ кмет на София, както и няколко ескизи към пейзажи, които не завършва. Все по-рядко посяга към четката, докато през 20-те и 30-те години творчеството му окончателно замира.

Захари Желев оставя зад себе си около двадесет запазени от студентските му години творби и приблизително толкова портрета, рисувани след завръщането от Италия. Не е правил самостоятелни изложби. Умира на 15 март 1942 г. в Казанлък, останал неизвестен и забравен, макар че е един от видните представители на старата италианска академична школа, един от даровитите първи наши художници.

ИзточнициРедактиране

  • Мария Пройкова, Художникът Захари Желев, в-к „Искра“ (Казанлък), №44, 1997 г.
  • Е. Берберян, Все още в дълг пред художника, в-к "Искра" (Казанлък) №15, 1988 г.
  • Ирина Михалчева, Портретът в българската живопис 1878-1918 г. /първа част/ С.1968 с.50
  • Марин Добрев, Художниците на Казанлък, сборник, изд. Дъга плюс -Стара Загора 2013 г., с.44
  • Статия „Захари Желев” от Чудомир, Публикувана в сп. „Известия на Института за изобразителни изкуства“, кн. II, 1958, стр. 215–220.
  • Карлуковска, С. Първите български възпитаници на Академия „Албертина“ в. Торино, 44–50; Денчева, Д. Бележки за българското художествено присъствие в Академия "Албертина" в Торино; Българи в Академия „Албертина“ в Торино (1878-1944), Анжела Данева с.23-36 – Сборник с докторантски четения на НБУ

Външни препраткиРедактиране