Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Одеса.

Одеса (на украински: Одеса) е град в Украйна на Черно море.

Одеса
— град —
Знаме
      
Герб
Odessa-Montage-2016.png
Страна Флаг на Украйна Украйна
Област Одеска област
Площ 163 km²
Надм. височина 40 m
Население (2014) 999 400 души
6131 души/km²
Кмет Геннадий Леонидович Труханов
Основаване 2 септември 1794
Пощенски код 65000 – 65480
Телефонен код +380 – 48
МПС код BH, НН / 16
Официален сайт www.odessa.ua
Одеса в Общомедия

Той е административен и културен център на Одеска област, с голямо пристанище. Населението на града е от 999 400 души (2014). Обявен е за град-герой през 1945 г.

Съдържание

ИсторияРедактиране

През 14 век кримските татари търгуват в района на Одеса. По време на Руско-турската война (1787 – 1792) г. украинските причерноморски казаци завладяват татарското селище Хаджибей (на турски: Hacıbey) и турската крепост Ени Дуния близо до днешния град.

Одеса е официално основана през 1794 г. като руска военноморска крепост в земите, присъединени от Османската империя в резултат на Яшкия мирен договор от 1792 г. Градът е наречен на древната гръцка колония Одесос, която по онова време неправилно е локализирана в района на новия град.

През първите години след основаването на града в него има значителна гръцка общност, както и много българи[1].

Французинът Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо е управител на Одеса през 1803 – 1814 г. Избягал от Френската революция, той служи във войската на императрица Екатерина срещу турците. На него градът дължи своето първо градоустройство, нареждан е сред бащите на Одеса.

По време на Кримската война (1853 – 1856) Одеса е атакувана от британските и френските военноморски сили. На 2 февруари 1854 г. в Одеса е създадено българската емигрантска организация Одеското настоятелство.

Градът става най-важното пристанище, изнасящо зърнени храни. През 1866 г. е изградена железопътна линия до Киев, Харков и Яш.

През 18 и 19 век голяма еврейска общност от западните краища на страната се заселва в Одеса, като така градът застава на 1-во място по броя на евреите сред големите градове в Руската империя. По време на пребиваването си през 1886 – 1889 г. в Одеса Иван Вазов пише първия български роман Под игото, издаден през 1894 г.

През 1905 г. в Одеса избухва работническо въстание, подкрепено от екипажа на руския броненосец „Потьомкин“ и Лениновата „Искра“. След болшевишката революция от 1917 г. Градът е окупиран от няколко военни сили, включително украинската Централна рада, френските, руските червени и бели войски. Накрая през 1920 г. Червената армия овладява Одеса и я обединява с Украинската ССР, която по-късно става учредителка на СССР. През 1921 – 1922 г. градът преживява масов глад, породен от Гражданската война.

През Втората световна война от 1941 до 1944 г. Одеса е окупирана от румънски и германски войски. Градът пада през октомври 1941 г. след на Обсадата на Одеса. Около 280 хил. одесити са убити или депортирани.

На 22 и 23 октомври 1941 г. румънската армия разстрелва 5000 и изгаря 19 000 евреи по разпореждане на диктатора Йон Антонеску[2]. Градът е освободен от Съветската армия през април 1944 г. Той е сред първите 4 града, наградени със званието „град-герой“ през 1945 г.

През 1960-те и 1970-те години градът се разраства значително. През 1970-те и 1990-те години голяма част от одеските евреи емигрират в Израел, САЩ и в други западни държави, изоставяйки цели жилищни комплекси. Вътрешната миграция към Москва и Ленинград също е голяма, като там се образуват одески общности.

ГеографияРедактиране

Климат

Времето е меко и сухо, като средната януарска температура е -2 °C, а средната юлска – 22 °C. Валежите са само 350 мм годишно.

НаселениеРедактиране

Одеса е 5-ият по население град в Украйна и най-важният търговски център за страната; в Руската империя през 19 век е 4-ти по население (след Москва, Санкт Петербург и Киев), достигайки до 3-то място през 1910 г.

Брой на населението:

  • 1750 г. – 2 000 души
  • 1795 г. – 2 250 души
  • 1802 г. – 9 000 души
  • 1814 г. – 20 000 души
  • 1832 г. – 60 000 души
  • 1850 г. – 100 000 души
  • 1900 г. – 400 000 души
  • 1910 г. – 500 000 души
  • 1974 г. – 1 000 000 души
  • 2001 г. – 1 010 300 души
  • 2006 г. – 993 000 души
  • 2007 г. – 1 000 270

Етнически съставРедактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:[3]

Етническа група Численост Дял (в %)
Общо 1 010 298 100,00
Украинци 622 935 61,65
Руснаци 291 908 28,89
Българи 13 331 1,31
Евреи 12 368 1,22
Молдовци 7 606 0,75
Беларуси 6 401 0,63
Арменци 4 374 0,43
Поляци 2 058 0,20
Грузинци 1 948 0,19
Азербайджанци 1 865 0,18
Татари 1 450 0,14
Гагаузи 1 399 0,13
Араби 1 066 0,10
Германци 943 0,09
Гърци 894 0,08
Цигани 842 0,08
Китайци 380 0,03
Узбеки 353 0,03
Народи от Индия и Пакистан 339 0,03
Виатнамци 338 0,03
Осетинци 283 0,02
Литовци 265 0,02
Корейци 233 0,02
Чуваши 228 0,02
Чеченци 223 0,02
Таджики 208 0,02
Латвийци 205 0,02
Пущуни 195 0,01
Абхазци 186 0,01
Казахи 185 0,01
Туркмени 168 0,01
Мордовци 159 0,01
Чехи 154 0,01
Румънци 152 0,01
Лезгинци 136 0,01
Албанци 135 0,01
Башкири 131 0,01
Аварци 98
Естонци 98
Унгарци 85
Марийци 82
Турци 77
Удмурти 73
Даргинци 71
Асирийци 60
Сърби 50
Кюрди 49
Ороки 46
Американци 45
Караимци 45
Персийци 40
Комийци 45
Карели 38
Нивхи 38
Испанци 36
Киргизи 35
Лакци 31
Финландци 31
Калмики 31
Ингуши 23
Италианци 20
Кабардинци 20
Словаци 19
Табасаранци 19
Кубинци 18
Орочи 18
Саами 18
Французи 18
Коми–пермци 17
Ливонци 15
Ненци 14
Англичани 12
Карачаевци 12
Ногайци 11
Татци 11
Адигейци 10
Други 283 0,02
Неопределени 32 492 3,21

УправлениеРедактиране

Управлението на града се осъществява от Одеския градски съвет (градски парламент) и кмета. Изпълнителен орган е Изпълнителният комитет (изпълком) на градския съвет.

Градът се дели на 4 административни района: Киевски, Малиновски, Приморски, Суворовски.

ИкономикаРедактиране

През 1819 – 1858 г. Одеса е най-важното търговско пристанище и военноморска база на страната Руската империя и СССР. На 1 януари 2000 г. кеят на одеското търговско морско пристанище е обявен за свободно пристанище и свободна икономическа зона за 25 г.

Пристанище Одеса е с топла вода. В Одеска област се намират 3-те най-големи пристанища на Украйна, образуващи транспортен възел, свързан и по железен път: в самата Одеса, в гр. Иличовск – на югозапад, в гр. Южне – на североизток.

Нефтопреработващите и химическите заводи в Одеса са свързани със съответните мрежи в Русия и Европейския съюз чрез стратегически нефтопроводи.

След рухването на комунизма през 1991 г. градът остава в получилата независимост Украйна. Днес в Одеса живеят 1,1 млн. души. В града са развити корабостроенето, преработката на нефт, химическата промишленост, металообработването и хранително-вкусовата промишленост. В града има военноморска база.

 
Одески трамвай

В Одеса има трамваен, тролейбусен, автобусен транспорт, маршрутки, таксита, катери, фуникульор, планира се изграждане на метро.

КултураРедактиране

Старата му архитектура наподобява повече средиземноморската, отколкото руската, тъй като ѝ има френско и италианско влияние. Семейството на Лев Толстой притежава дворец в града, който съществува и днес.

По-голямата част от къщите са направени от варовик, добиван от разположеното наблизо находище. Изоставените мини са по-късно използвани и разширени от местни контрабандисти. Създаден е сложен лабиринт от подземни тунели под Одеса, известни като „катакомби“. Днес те са туристическа атракция, но разходките в тях са опасни, защото не съществуват точни карти на мрежата.

През 182324 г. руският поет Александър Пушкин живее в изгнание в Одеса. В своите писма пише, че Одеса е град, в който „можеш да помиришеш Европа. Говори се френски и има европейски вестници и списания за четене.“

Сред най-известните съветски фигури от шоубизнеса са Михаил Жванецки (хуморист) и Роман Карцев (комик). Успехът им през 1970-те години става повод Одеса да бъде наричана „столица на съветския хумор“. По-късно са основани няколко хумористични фестивала.

Известният филм Броненосецът „Потьомкин“ увековечава въстанието в Одеса през 1905 г. и включва сцена, в която стотици руски граждани са убити на огромното каменно стълбище (днес известно като „Стълбите на Потьомкин“). Това е една от най-запомнящите се сцени за тази филмова епоха. В горния край на стъпалата, които водят надолу към пристанището, стои статуя на Ришельо. Истинското клане обаче се извършва на улиците, а не на самите стълби. Филмът кара мнозина да посетят Одеса, за да видят мястото, където е извършено кръвопролитието. Стъпалата продължават да са туристическа атракция в Одеса. Филмът на Сергей Айзенщайн е направен в „Одеската филмова фабрика“ – една от най-старите кино-студии в Русия.

ОбразованиеРедактиране

 
Ректорат на Одеския национален университет

Известни личностиРедактиране

Родени в Одеса
Починали в Одеса
  • Иван Инзов (1768 – 1845), офицер
  • Иван Милев (1980 – 2014), бесарабски българин, деец на българската общност, изгорен жив при подавянето на гражданските протести в Одеса на 2 май 2014 г.
Българи, свързани с Одеса
Други личности, свързани с Одеса
  • Иван Бунин (1870 – 1953), писател, живее в града през 1917 – 1919

Международни отношенияРедактиране

Побратимени градове

Одеса е побратимен град[4][5] с:

Партньорски градове[6]
Консулства[7]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 59.
  2. Зверствата, които Румъния извърши в Одеса. // dw.com. Дойче Веле, 4 декември 2012. Посетен на 18 август 2015.
  3. „Ethnic composition: 2001 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 май 2018. (на украински)
  4. www.odessa.ua
  5. www.odessa.ua
  6. www.odessa.ua
  7. www.odessa.ua
  8. Генералното консулство на Република България в Одеса
  9. www.odessa.mid.ru

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Одеса“ и страницата „Одесса“ в Уикипедия на украински и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.