Звонци (на сръбски: Звонце или Zvonce) е село в Западните покрайнини, община Бабушница, Пиротски окръг, Сърбия. В 2002 година селото има 254 жители – 198 българи, 43 сърби, 1 мюсюлманин и 10 други.[1]

Звонци
Звонце/Zvonce
42.9325° с. ш. 22.5703° и. д.
Звонци
Страна Сърбия
ОкръгПиротски окръг
ОбщинаБабушница
Надм. височина648 m
Население254 души (2002)
Пощенски код18333
Звонци в Общомедия

През село Звонци е преминавал римският път, водещ от Рим за източните предели на империята.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Звонци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Културни забележителности

редактиране

В миналото селото е имало две църкви. Днес е останала само черквата „Св. Илия“.[2]

През 1904 г. в Звонци местен учител открива баня с останки от оригинален римски басейн с надписи на латински. Басейнът е постлан с облицовани плочки, на чието дъно са намерени златен пръстен, меден печат с халка, голям брой римски монети, желязна стрела и др. предмети.[4]

От 1935 г. в Звонци има балнеоложки санаториум за лечение на артрит, ревматизъм, невралгия.[5]

Югоизточно от Звонска баня е варовиковият масив Асеново кале, висок 1032 м, на чийто връх се е намирала една от резиденциите на цар Иван Асен II. Тя е разрушена до основи по време на османското нашествие.[6]

Личности

редактиране
Родени в Звонци
  •   Стоян Цолев (Цолов, Цонев), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[7]
  1. „Књига 9”. Становништво, упоредни преглед броја становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991, 2002, подаци по насељима. ISBN 86-84433-14-9.
  2. а б Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.42
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 791 и 848.
  4. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.42, стр.47
  5. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.47
  6. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.48
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 791.