Земплински замък

(пренасочване от Землен (крепост))

Земплинският замък (на словашки: Zemplínsky hrad) е разрушен замък край днешното село Земплин в Словакия.

Земплински замък
Zemplínsky hrad
Reliefkarte Slowakei.png
48.4372° с. ш. 21.815° и. д.
Земплински замък
Разположение в Словакия
Вид Замък
Местоположение Flag of Slovakia.svg ЗемплинСловакия
Изграждане XII–XIII век
Съвременно състояние Развалини

Замъкът възниква като келтско укрепление и служи за местен административен център по времето на Великоморавия (IX – X век) и след това в Унгария. През XII – XIII век унгарците изграждат замък с каменни стени, център на Земпленския комитат. По-късно замъкът е разрушен и днес от него са останали само части от основите.

ИсторияРедактиране

За землено-гредоредната българска ранносредновековна крепост, охраняваща древния „Път на солта“ и северните предели на царството, Унгарската анонимна хроника от 1240 г. Gesta hungarorum („Деяния на унгарците“) свидетелства,[1][2][3] че при нападението на маджарите в края на ІХ в. тук се е оттеглил от главния град на закарпатската българска област Ужгород подчиненият на Салан[4] негов управител наречен в хрониката комит Лаборич /колобър?/ (comes eiusdem castri nomine Loborcy, qui in lingua eorum Duca uocabatur) [5] който, ранен в тежките битки,[6] е пленен и убит от маджарите при тукашната българска крепост,[7] Нашествениците плащат висока цена на българите за завоеванието, в боевете за Хунг е убит предводителят им Алмош, погребението му с богат златен инвентар е открито от чехословашки археолози при укрепленията на Землен. [8] Пак тук българският комит Салан, управителят на погранична област (комитат) на територията на днешна Войводина, след поражението си при Алпар става васал на унгарския вожд Арпад, събитие датирано не по-късно от началото на Х в.[9] Крепостта е дала името на селището, региона Zemplín и окръга Zemplén, на които в предишните времена тук е бил военно-административния и митрополитски център. Укреплението е било на хълма над днешното село. Оцелели са само останки от средновековна крепост, днес обрасли с растителност.

Източници, литература и бележкиРедактиране

  1. De Hung castro, Gesta hungarorum
  2. Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005
  3. Иван Иванов, Общи страници в историята на родствените прахървати и прабългари.
  4. С Иван Венедиков, Политическо и административно устройство на България през IX и X век., С. 1979 г., се изяснява, че според „Gesta hungarorum“ когато маджарите превзели Хунг /Ужгород/ – крепостта на Лоборчи /Loborcy/, то жителите там им казали, че те са „хора на Салан“ /Salanus/. А Салан е българският управител на областта между Тиса и Дунав (включително градове Пеща, Солнок /Солниград/, Естергом /Острихолм/, Тисаалпар /Алпар) и е внук на „великия кеан“ /Keanus magnus/ който е завладял тези земи (т.е. Крум или Омуртаг) и чичо на настоящия „велик кеан“ (вероятно Симеон или евентуално Петър). Следователно Лоборчи е подчинен на Салан. Според същия извор Лоборчи е „comes“. Това по принцип би могло да се свърже с „комит“, произхода на думата е един и същ, но също е аналогично и на западното граф, т.е. някакъв благородник, управител на област. Т.е. и превода с княз на съвременните езици не е неправилен, но би следвало да се избягва поради нееднозначността на титлата. Но на „неговия език“ (т.е. на български) името „лоборчи“ /Loborcy/ „означавало дука“. Единствената сходна титла, която ни е известна, е „колобър“ и тази хипотеза също изглежда много вероятна и като ранг и като звучене. Следователно се установява, че крепостта Хунг с областта ѝ, в т.ч. Землин, се е управлявала от български началник, възможно колобър (комит-колобър), подчинен на Салан.
  5. Името на българският, както е наречан в Хрониката, комит-управител на крепостта Хунг (comes castri) се предава от Иван Добрев, Иван Иванов, Чавдар Бонев и пр. и като: Лаборец, Лаборч, Лаборча, Лоборчи / Лаборчи, Лаборич / Лоборич, Лоборц на латиница – Laborc, Loborcy, Laborcy в унгарския и латинския текстове на хрониката, в изследването ѝ от Anna Berenik и пр. Тъй като в текста на хрониката е посочено, че то означава „на неговия език благородник (duka)“, единствената сходна като ранг и произношение българска титла, която ни е известна тогава е „колобър“, т.е. всъщност е възможно да се касае не за лично име, а за военно-административна длъжностна титла комит-колобър, Бонев изказва предположението, че това е прозвище, идващо от названието на река Лаборец (Свиржава) и на едноименната крепост, в която резидирал.
  6. Ужгород-Ungvar.
  7. Чавдар Бонев, Праславянските племена, ИБ-БАН 2010, Част V – Траки и славяни, Заключение, с. 15, 28
  8. Замок, Ужгород, www.mycountry.com.ua
  9. Александър Гюров, Единадесет вековно българско присъствие в Унгария, Будапеща 2001