Артур Антунеш Коимбра (на португалски: Arthur Antunes Coimbra, произнася се най-близко до Ахтух Антуниш Куимбра), по-известен като Зико (на португалски: Zico, произнася се Зику) е бразилски футболист. Зико е наричан „белия Пеле“ и един от най-популярните бразилски футболисти в периода от 1970 до 1988 г. Прякорът „Зико“ идва от умалителното име Арсурзико (Артурчо).

Зико
Лична информация
ПрякорГалиньо
Белия Пеле
Крал Артур
Роден
Артур Антунеш Коимбра
3 март 1953 г. (71 г.)
Ръст1,72 m
Постполузащитник
Настоящ отбор
Номер8, 10
Юношески отбори
1960 – 1971 Фламенго
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1971 – 1983
1983 – 1985
1985 – 1989
1990 – 1992
1992 – 1994
Общо:
Фламенго
Удинизе
Фламенго
Сумитомо Металс
Кашима Антлърс
217
39
37
30
24
347
(124)
(22)
(12)
(25)
(15)
(198)
Национален отбор
1976 – 1989 Бразилия71(48)
Треньор
1995 – 1999
1998
2000 – 2002
2002 – 2006
2006 – 2008
2008
2009
2009 – 2010
2011 – 2012
2013 – 2014
2014 – 2016
2018 – 2022
2022 –
Кашима Антлърс (тех. дир.)
Бразилия (помощник)
СФЗ Рио де Жанейро
Япония
Фенербахче
Буньодкор
ЦСКА Москва
Олимпиакос
Ирак
Ал-Гарафа
Гоа
Кашима Антлърс (технически директор)
Кашима Антлърс (технически съветник)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Зико в Общомедия

Зико e носил фланелки с номер 8 и 10 на мачовете на националния отбор на Бразилия. Той е на 5-то място сред голмайсторите на отбора с 48 гола от 71 мача. В класацията на голмайсторите на всички времена в национални турнири от най-висок клас, публикувана от Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS), Зико е на 9-то място в света с 406 гола от 596 мача.[1]

През 1983 г. е избран за Футболист на годината в света от спортното списание „World Soccer“. В класациите на ФИФА за най-добър футболист на XX век той е поставен на 7-мо до 11-то място, а в класацията на списание „Франс Футбол“ е на 9-то място.[2] През 2004 г. е включен в списъка на най-великите 125 живи футболисти. Зико е един от бразилците в Залата на славата на ФИФА (други са Пеле, Гаринча, Диди, Роналдо, Роналдиньо и Роберто Карлош).[3] През юли 2012 г. той се класира на 61-во място сред 100-те най-велики бразилци на всички времена в конкурс, проведен от SBT с BBC в Лондон.[4]

След като прекратява активното си спортуване, Зико се отдава на треньорска дейност. След Световното първенство по футбол през 2002 г. той става треньор на националния отбор по футбол на Япония и успява да го класира на световното през 2006 в Германия. След неуспешното представяне на японците става старши треньор на турския Фенербахче, където постига четвъртфинал в ШЛ. След това има кратък престой в ЦСКА Москва, а от 2009 г. води гръцкия гранд Олимпиакос.

Зико през 1971 г.
  • Фламенго, Бразилия 1967 – 1983, 1985 – 1989
  • Удинезе, Италия 1983 – 1985
  • Кашима Антлърс, Япония 1991 – 1994

Лични награди

редактиране

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. Para IFFHS, Pelé é o maior goleador da história; Maradona fica em 97º, IFFHS, 25/01/2010.
  2. The Best x Players of the Century/All-Time, Author: Karel Stokkermans, Last updated: 23 Dec 2015
  3. [Didi e Zico já integram o "Hall of Fame"  Didi e Zico já integram o "Hall of Fame"] // Folha de S.Paulo, 23/12/1999. Посетен на 15/05/2022.
  4. Cópia arquivada // Архивиран от оригинала на 2014-07-12. Посетен на 2012-07-24. Архив на оригинала от 2014-07-12 в Wayback Machine.