Отваря главното меню

Зимният дъб (Quercus petraea), наричан още скален дъб или горун, е широколистно дърво от семейство Букови. Ботаническият епитет „petraea“ в латинското название на вида се отнася до природната склонност на горуна да вирее на скалисти места.

Зимен дъб
Quercus petraea 06.jpg
Quercus petraea - Köhler–s Medizinal-Pflanzen-118.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Fagales Букоцветни
семейство: Fagaceae Букови
род: Quercus Дъб
вид: Q. petraea Зимен дъб
Научно наименование
Уикивидове Quercus petraea
Liebl., 1784
Синоними[1]
Списък
    • Quercus adriatica Gand. [Невалиден]
    • Quercus anglica Gand. [Невалиден]
    • Quercus approximata Gand. [Невалиден]
    • Quercus arnasensis Gand. [Невалиден]
    • Quercus arrecta Gand. [Невалиден]
    • Quercus attenuata Gand. [Невалиден]
    • Quercus ballica Gand. [Невалиден]
    • Quercus borealis Gand. [Невалиден]
    • Quercus brachylobus Gand. [Невалиден]
    • Quercus brevipedunculata Cariot & St.-Lag.
    • Quercus brumalis Gand. [Невалиден]
    • Quercus calcarea Troitsky
    • Quercus calcicola Gand. [Невалиден]
    • Quercus collivaga Gand. [Невалиден]
    • Quercus columbaria Vuk.
    • Quercus conformis Gand. [Невалиден]
    • Quercus coriacea Bechst.
    • Quercus coriascens Gand. [Невалиден]
    • Quercus coronensis Schur
    • Quercus decipiens Behlen
    • Quercus dispar Raf.
    • Quercus druidica Gand. [Невалиден]
    • Quercus dumetorum Gand. [Невалиден]
    • Quercus durinus Raf.
    • Quercus eboracensis Gand. [Невалиден]
    • Quercus eminens Gand. [Невалиден]
    • Quercus erythroneura Vuk.
    • Quercus esculus L.
    • Quercus gallica Gand. [Невалиден]
    • Quercus glaucina Gand. [Невалиден]
    • Quercus gothica Gand. [Невалиден]
    • Quercus granitica Gand. [Невалиден]
    • Quercus hypoleuca Gand. [Невалиден]
    • Quercus imponens Gand. [Невалиден]
    • Quercus insularis Gand. [Невалиден]
    • Quercus jactata Gand. [Невалиден]
    • Quercus juncta Gand. [Невалиден]
    • Quercus juvenilis Gand. [Невалиден]
    • Quercus lanciloba Gand. [Невалиден]
    • Quercus latifida Gand. [Невалиден]
    • Quercus lephrella Gand. [Невалиден]
    • Quercus limitanea Gand. [Невалиден]
    • Quercus longiaristata Gand. [Невалиден]
    • Quercus longipetiolata Schur
    • Quercus marmarophila Gand. [Невалиден]
    • Quercus mas Thore
    • Quercus mediocris Gand. [Невалиден]
    • Quercus moderata Gand. [Невалиден]
    • Quercus oblita Gand. [Невалиден]
    • Quercus ovalis Gand. [Невалиден]
    • Quercus peraffinis Gand.
    • Quercus petiolata Schur
    • Quercus proximellla Gand. [Невалиден]
    • Quercus regalis Burnett ex Endl.
    • Quercus remotiuscula Gand. [Невалиден]
    • Quercus sarcolepis Gand. [Невалиден]
    • Quercus sessiliflora Salisb.
    • Quercus sessilis Ehrh. ex Schur
    • Quercus slavorum Gand. [Невалиден]
    • Quercus spathulifolia Vuk.
    • Quercus sphaerocarpa Vuk.
    • Quercus strangulata Gand. [Невалиден]
    • Quercus sublobata Kit.
    • Quercus suecica Gand. [Невалиден]
    • Quercus talenceana Gand. [Невалиден]
    • Quercus vukotinovicii Gand. [Невалиден]
    • Quercus wahusiensis Gand. [Невалиден]
    • Quercus zagrabiensis Gand. [Невалиден]
    • Quercus mespilifolia Wallr.
Разпространение
Quercus petraea range.svg
Подвидове
Списък
    • Quercus petraea subsp. huguetiana Franco & G.López
    • Quercus petraea subsp. pinnatiloba (K.Koch) Menitsky
    • Quercus petraea subsp. iberica (Steven ex M.Bieb.) Krassiln.
зимен дъб в Общомедия

Съдържание

РазпространениеРедактиране

Скалният дъб е широко разпространен предимно в Европа, а чрез подвидовете Quercus petraea subsp. iberica (син. Quercus polycarpa Schur, Quercus dshorochensis K.Koch) и Q. petraea subsp. pinnatiloba достига Причерноморието[2] и планинските области на Югозападна Азия. В България се среща като същинският вид Quercus petraea s.str. южно от Балкана[2], и като Quercus polycarpa – т.нар. източен горун, във всички флористични райони до 1200 м н.в.[2] Общото название горун се използва от българската наука за обозначаване на още един вид със сходна морфология – Quercus dalechampii Ten. (т.нар. обикновен горун), традиционно причисляван към Quercus petraea s.l. или Quercus pubescens s.l., но като цяло приеман за самостоятелен таксон[3] със стриктен ареал Апенинския п-ов[4]. В България обикновеният горун е установен в цялата страна до 1500 м н.в.[2]

ОписаниеРедактиране

Горунът достига височина от 30 – 40 m. Короната му е яйцевидно закръглена, а при старите и единичните дървета (на открито) тя се разраства на ширина. Кората е по-плитко напукана и по-тънка от тази на обикновения дъб. Отличителен негов белег (заедно с наличието на листна дръжка) са още и жълъдите със специфична форма, събрани в групи от по 2 – 5 върху силно скъсена ос или приседнали. Зимният и летният дъб са антиподи по отношение на наличието на дръжка при листата и жълъдите си.

Листът е 7 – 14 cm дълъг и 4 – 8 cm широк, равномерно нарязан на 5 до 6 заоблени дяла от всяка страна, с дръжка, дълга около един сантиметър.

Цветовете са реси и се образуват през пролетта.

Плодът на скалния дъб е жълъд, дълъг 2 – 3 cm и широк 1 – 2 cm, с период на узряване в рамките на шест месеца.

ГалерияРедактиране

ЛитератураРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Quercus petraea (Matt.) Liebl.. // The Plant List. Посетен на 15 януари 2019.
  2. а б в г Асьов, Б., Петрова, А., Димитров, Д. & Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
  3. ((en)) Di Pietro, R., Viscosi, V., Peruzzi, L., & Fortini, P. (2012). A review of the application of the name Quercus dalechampii. Taxon, 61(6), p. 1312.
  4. ((en)) Beech, E.. Quercus dalechampii. // The IUCN Red List. 2017. Посетен на 2019-04-20.