Зимнич (на румънски: Zimnicea), наричан и Зимница, е град в Телеорман, Влашко, Румъния.

Зимнич
Zimnicea
— град —
      
Герб
Кметството на града
Кметството на града
Reliefkarte Rumänien.png
43.6539° с. ш. 25.365° и. д.
Зимнич
Страна Flag of Romania.svg Румъния
Окръг Телеорман
Площ 131,31 km²
Надм. височина 48 m
Население 15 672 души (2002)
Пощенски код 145400
Официален сайт www.primariazimnicea.ro
Зимнич в Общомедия

Намира се на река Дунав, срещу гр. Свищов, България. Там е най-южното румънско пристанище.

Руската армия прекосява Дунав при Зимнич на 15 юни 1877 г.

ИсторияРедактиране

От древността градът е познат под името Демницикос, по-късно Децимникос. В околностите му се намират останки от селище от 4 пр.н.е., което според Ариан е било разрушено от Александър Велики по време на похода му срещу местните племена.

При избухването на Балканската война 1 човек от Зимнич е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

По време на земетресението в Румъния в окръг Вранча от 4 март 1977 г. не е имало много сгради, разрушени от самото земетресение.[2] Твърди се, че по-голямата част от разрушенията всъщност са извършени след природното бедствие с булдозер, наредено от местните власти, за да се получат финансови помощи от централното правителство за създаване на нов град от нулата по нов дизайн. През следващия период бяха построени ново кметство, Домът на културата, нова болница (с австрийско финансиране), нова гимназия (със средства, отпуснати от швейцарското правителство) и множество жилищни блокове, но много други проекти остават изоставени след падането на комунистическия режим, на фона на намаляващата местна индустрия и от последващия спад на населението.[3]

ГеографияРедактиране

Намира се на река Дунав, срещу Свищов, на 40 км от гр. Александрия. Центърът му е отдалечен на 2 км от брега на реката.

ИкономикаРедактиране

През втората половина на 20 век градът е силно индустриализиран. Има заводи за заварени тръби, мебели, бетонни конструкции, текстил, храни, както и зеленчукови оранжерии и животновъдни стопанства.

След революцията от 1989 г. повечето от производствата силно намаляват. За да насърчи предприемчивостта, румънското правителство въвежда политика на данъчно облекчаване за този район.

През 2009 г. започва изграждането на завод за биогориво.[4]

Ферибот за камиони, автомобили и пътници осигурява денонощно постоянна връзка с българския град Свищов през ро-ро фериботния терминал на пристанище Свищов.

ОбразованиеРедактиране

В града има университет, колеж, 4 други училища и 5 детски градини.

ЛичностиРедактиране

  •   Иван Гавраилов – Български военен деец, майор, загинал в Междусъюзническата война
  •   Петър Станчев, македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк – МОО[5]

Побратимени градовеРедактиране

СнимкиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  2. Dezastrul de la Zimnicea, minciună pentru nea Nicu Libertatea.ro
  3. Orașul Zimnicea, reconstruit din temelii după cutremurul din 1977 digi24.ro
  4. Свищов - Зимнич - Свищов. Всеки ден..., дневник.бг, 20 юли 2009
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 641.