Отваря главното меню

Зимнич (на румънски: Zimnicea), наричан и Зимница, е град в Телеорман, Влашко, Румъния.

Зимнич
Zimnicea
— град —
      
Герб
Кметството на града
Кметството на града
Relief Map of Romania.png
43.6539° с. ш. 25.365° и. д.
Зимнич
Страна Flag of Romania.svg Румъния
Окръг Телеорман
Площ 131,310000 km²
Надм. височина 48 m
Население 15 672 души (2002)
Пощенски код 145400
Официален сайт www.primariazimnicea.ro
Зимнич в Общомедия

Намира се на река Дунав, срещу гр. Свищов, България. Тук е най-южното румънско пристанище.

ИсторияРедактиране

 
Руската армия прекосява Дунав при Зимнич на 15 юни 1877 г.

От древността градът е познат под името Демницикос, по-късно Децимникос. В околностите му се намират останки от селище от 4 пр.н.е., което според Ариан е било разрушено от Александър Велики по време на похода му срещу местните племена.

При избухването на Балканската война 1 човек от Зимнич е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

Земетресението в окръг Вранча от 4 март 1977 г. разрушава около 80% от сградите в града. Много сгради, които са били в строеж, след това земетресение остават недовършени и така цели райони от града са ненаселени.

ГеографияРедактиране

Намира се на река Дунав, срещу Свищов, на 40 км от гр. Александрия. Центърът му е отдалечен на 2 км от брега на реката.

ИкономикаРедактиране

През втората половина на 20 век градът е силно индустриализиран. Има заводи за заварени тръби, мебели, бетонни конструкции, текстил, храни, както и зеленчукови оранжерии и животновъдни стопанства.

След революцията от 1989 г. повечето от производствата силно намаляват. За да насърчи предприемчивостта, румънското правителство въвежда политика на данъчно облекчаване за този район.

През 2009 г. започва изграждането на завод за биогориво[2].

Ферибот за камиони, автомобили и пътници осигурява денонощно постоянна връзка с българския град Свищов през ро-ро фериботния терминал на пристанище Свищов.

ОбразованиеРедактиране

В града има университет, колеж, 4 други училища и 5 детски градини.

ЛичностиРедактиране

  •   Иван Гавраилов – Български военен деец, майор, загинал в Междусъюзническата война
  •   Петър Станчев, македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк – МОО[3]

Побратимени градовеРедактиране

СнимкиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
  2. Свищов - Зимнич - Свищов. Всеки ден..., дневник.бг, 20 юли 2009
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 641.