Зимни олимпийски игри 1976

Дванадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Инсбрук, Австрия, от 4 до 15 февруари 1976 г. Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са Сион, Тампере, Ванкувър, Гранада, Лейк Плесид и Шамони.

Зимни олимпийски игри 1976
Град домакинИнсбрук, Австрия
Участващи страни37
Участващи спортисти1123 (892 мъже, 231 жени)
Състезания37
Откриване4 февруари, 1976
Закриване15 февруари, 1976
Открити отРудолф Кирхшлегер
Клетва на спортиститеВернер Деле-Карт
Клетва на съдиитеВили Кьостингер
Олимпийски огън отХристъл Хаас и Йозеф Файстмантъл
Олимпийски стадионБергисел
Зимни олимпийски игри 1976 в Общомедия

Първоначално игрите е трябвало да се проведат в Денвър, но жителите на американския град отказват да бъдат домакини след референдум, породен от утрояването на разходите спрямо планираните. 62% от жителите на града гласуват против провеждането на Игрите. Ванкувър също е сред кандидатите, но смяна на правителството на Канада прави провеждането на Олимпиадата там невъзможно. [1]

Това е втората зимна олимпиада, която се провежда в Инсбрук след тази от 1964 година. [1] Поради този случай на церемонията по откриването са запалени два олимпийски огъня – един за 1964 и един за 1976 г.

Голямо внимание е обърнато върху охраната и сигурността на олимпийските игри. Причината е мюнхенското клане от 1972 г. [1]

Игрите повтарят дотогава рекордния брой страни участници от Олимпиадата в Гренобъл през 1968 година. Международният олимпийски комитет намалява усилията си в борбата с комерсиализацията на спорта. Въпреки това националните отбори по хокей на Канада и Швеция не вземат участие, защото първенствата им имат професионален статут. [1]

За първи път на олимпийски игри състезателите използват пластмасови ски и аеродинамично облекло, а кънкьорите носят цели костюми. [2]

Ски бегачката Галина Кулакова е първата спортистка, заловена за употреба на допинг на зимни олимпийски игри. Въпреки че бронзовият медал от състезанието на 5 км ѝ е отнет, на нея ѝ е позволено да участва в останалите дисциплини. [3] С допинг е хванат и капитанът на чехословашкия отбор по хокей на лед Франтишек Поспишил – вторият случай на хванат с допинг спортист. [2]

Рекорди редактиране

Медали редактиране

Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1   СССР 13 6 8 27
2   ГДР 7 5 7 19
3   САЩ 3 3 1 7
4   Норвегия 3 3 1 7
5   ФРГ 2 5 3 10
6   Финландия 2 4 1 7
7   Австрия 2 2 2 6
8   Швейцария 1 3 1 5
9   Холандия 1 2 3 6
10   Италия 1 2 1 4

Българско участие редактиране

България участва с голяма делегация, но постига посредствени резултати.

За първи път България участва в повече от един спорт, като дебютира в хокея на лед и биатлона и участва в алпийските ски. [1]

Ски алпийски дисциплини редактиране

Петър Попангелов печели 26-ото място в дисциплината гигантски слалом, а Сашо Диков отпада във втория манш на слалома. [1] Освен тях участват и Иван Пенев и Георги Кочов.

Ски бягане редактиране

Иван Лебанов участва на първите си олимпийски игри и завършва на 24-то място на 15 километровата дистанция. [1] Освен него участват Любомир Тосков, Петър Панков и Христо Бързанов.

Биатлон редактиране

В биатлона участват Христо Маджаров и Илия Тодоров, които завършват на 32-ро и 43-то място от 52 стартирали. [1]

Хокей на лед редактиране

Българският национален отбор по хокей на лед дебютира на зимни олимпийски игри и губи всичките си пет мача. [1]

Дисциплини редактиране

На тази олимпиада дебютират танцовите двойки във фигурното пързаляне. [1]

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. а б в г д е ж з и к л Росен Бабоев. Кой сте вие, полковник Нагъл? // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 12 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.
  2. а б Кодеин, ефедрин и Норвегия // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 12 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.
  3. Кодеин, ефедрин и Норвегия // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 12 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.