Злокукяни (община Карпош)
Вижте пояснителната страница за други значения на Злокукяни.
Злокукяни (на македонска литературна норма: Злокуќани) е бивше село, днес квартал на столицата на Северна Македония Скопие, част от Община Карпош.
|
Злокукяни Злокуќани |
|
|---|---|
| — квартал — | |
 Изглед към Злокукяни от Зайчев рид |
|
  Злокукяни  Злокукяни |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Скопски |
| Община | Карпош |
| Географска област | Скопско поле |
| Надм. височина | 251 m |
| Население | 1635 души (2002) |
| Пощенски код | 1060 |
| МПС код | SK |
| Злокукяни в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Злокукяни е разположен на север от река Вардар срещу квартал Карпош. На север от Злокукяни в подножието на Зайчев рид са развалините на античния град Скупи.
ИсторияРедактиране
В края на XIX век Злокукяни е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Злокукяни живеят 100 българи християни.[1] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Злокучани има 15 сръбски патриаршистки къщи.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Злокучане (Zlokučane) като село с неясен етнически състав.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Злокукяне като българско село.[4]
Според преброяването от 2002 година Злокукяни има 1635 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 913 |
| албанци | 46 |
| турци | 28 |
| роми | 534 |
| власи | 0 |
| сърби | 31 |
| бошняци | 9 |
| други | 74 |
БележкиРедактиране
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.208
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови