Злокукяни (община Карпош)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Злокукяни.
Злокукяни (на македонска литературна норма: Злокуќани) е село в Северна Македония, Община Карпош, граничещо и фактически сляло се със столицата Скопие.
| Злокукяни Злокуќани | |
| — село — | |
 Изглед към Злокукяни от Зайчев рид | |
  Злокукяни  Злокукяни | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Карпош |
| Географска област | Скопско поле |
| Надм. височина | 251 m |
| Население | 1635 души (2002) |
| Пощенски код | 1060 |
| МПС код | SK |
| Злокукяни в Общомедия | |
География
редактиранеРазположено е на север от река Вардар срещу квартал Карпош. На север от Злокукяни в подножието на Зайчев рид са развалините на античния град Скупи.
Население
редактиранеСпоред преброяването от 2002 година Злокукяни има 1635 жители.[1]
| Националност | Всичко |
| македонци | 913 |
| албанци | 46 |
| турци | 28 |
| роми | 534 |
| власи | 0 |
| сърби | 31 |
| бошняци | 9 |
| други | 74 |
История
редактиранеВ края на XIX век Злокукяни е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според данните в „Македония. Етнография и статистика“ от Васил Кънчов към 1900 година в Злокукяни живеят 100 българи християни.[2] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Злокучани има 15 сръбски патриаршистки къщи.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Злокучане (Zlokučane) като село с неясен етнически състав.[4]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Злокукяне като българско село.[5]
Бележки
редактиране- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 октомври 2007
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. София, 1929
