Злокукяни (община Карпош)
Вижте пояснителната страница за други значения на Злокукяни.
Злокукяни (на македонска литературна норма: Злокуќани) е село в Северна Македония, Община Карпош, граничещо и фактически сляло се със столицата Скопие.
Злокукяни Злокуќани |
|
---|---|
— село — | |
Изглед към Злокукяни от Зайчев рид |
|
Страна |
![]() |
Регион | Скопски |
Община | Карпош |
Географска област | Скопско поле |
Надм. височина | 251 m |
Население | 1635 души (2002) |
Пощенски код | 1060 |
МПС код | SK |
Злокукяни в Общомедия |
ГеографияРедактиране
Разположено е на север от река Вардар срещу квартал Карпош. На север от Злокукяни в подножието на Зайчев рид са развалините на античния град Скупи.
НаселениеРедактиране
Според преброяването от 2002 година Злокукяни има 1635 жители.[1]
Националност | Всичко |
македонци | 913 |
албанци | 46 |
турци | 28 |
роми | 534 |
власи | 0 |
сърби | 31 |
бошняци | 9 |
други | 74 |
ИсторияРедактиране
В края на XIX век Злокукяни е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според данните в „Македония. Етнография и статистика“ от Васил Кънчов към 1900 година в Злокукяни живеят 100 българи християни.[2] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Злокучани има 15 сръбски патриаршистки къщи.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Злокучане (Zlokučane) като село с неясен етнически състав.[4]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Злокукяне като българско село.[5]
БележкиРедактиране
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-10-11
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с. 208
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. София, 1929