Иван Мирчев

български поет

Иван Мирчев е български поет.[1]

Иван Мирчев
български поет
Роден
Починал
14 април 1982 г. (84 г.)
Националност България
Работилпоет, редактор, чиновник

Биография

редактиране

Роден е на 11 октомври 1897 г. в Стара Загора. Първите му публикувани стихове са в сп. „Бисер“ през 1913 г. От 1916 до 1918 г. е редактор на старозагорското литературно списание „Хризантеми“. От 1921 до 1948 г. работи като чиновник в Българската народна банка в родния си град. Негови стихове са публикувани в „Златорог“, „Везни“, „Септември“, „Пламък“, „Литературен час“, „Литературен фронт“ и други.[1]

Член е на Съюза на българските писатели.[2]

От 1967 г. е почетен гражданин на Стара Загора. През 1977 г. е удостоен с орден „Народна република България“.[1]

Мирчев организира първата самостоятелна изложба на художника Иван Милев, която се провежда в родния дом на поета.[1]

Умира на 14 април 1982 г.[1]

Библиография

редактиране

Негово дело са следните стихосбирки:

  • „Реките викат“ (1920);
  • „Тринадесет мистерии“ (1921, заедно с Иван Хаджихристов);
  • „Есенна флейта“ (1924);
  • „Елегии“ (1926);
  • „Видения“ (1928);
  • „Отстранена земя“ (1929);
  • „Златно и синьо“ (1935);
  • „Сонети“ (1935);
  • „Кажете, небеса“ (1942);
  • „Сонети за житото“ (1942);
  • „Самарско знаме“ (1951);
  • „Срещи с Гео“ (1956);
  • „Прозорецът се отваря“ (1957);
  • „Звезди над Нева“ (1961);
  • „Чудесното преображение“ (1963);
  • „Парламент на чувствата“ (1965);
  • „Часовник на стареца“ (1967);
  • „Избрани стихове“ (1968);
  • „Есенни наздравици“ (1971);
  • „Гнездо от съчки“ (1976);
  • „Младост“ (1977);
  • „Цигулка под прозореца“ (1980);
  • „Розовият хляб“ (1982).[1]

За него са написани следните книги:

  • „Иван Мирчев. Литературно-критически очерк“, с автор Петър Тонков;
  • „Отложена старост“, с автор Георги Димитров.[1]

Източници

редактиране
  1. а б в г д е ж Иван Мирчев // Литературен свят. Посетен на 1 април 2015.
  2. Иван Мирчев // Библиотека Родина – Стара Загора. Посетен на 1 април 2015.