Отваря главното меню

Златорог

месечно българско литературно-художествено списание

„Златорог“ е месечно литературно-художествено списание, което излиза в София в периода януари 1920 – декември 1943 г.[1]

„Златорог“
Информация
Категории литературно-художествено списание
Основаване 1920 г.
Първи брой януари 1920 г.
Закриване декември 1943
Последен брой
Номер
декември 1943 г.
бр. 10 (год. XXIV)
Периодичност месечно
Тираж 1500 – 3000
Държава България
Език български
Главен редактор Владимир Василев
Oснователят на списанието Владимир Василев
Сътрудниците на списание „Златорог“ (1925 – 1927)
От ляво на дясно: седнали на пода: Йордан Стратиев, Никола Фурнаджиев, Йордан Стубел, Ангел Каралийчев; седнали на столове: Николай Лилиев, Дора Габе, Владимир Василев, Спиридон Казанджиев, Анна Каменова, Николай Райнов; прави първи ред: Георги Цанев, Владимир Полянов, Цвета Ленкова-Василева, Георги Райчев, Елисавета Багряна, Янко Янев, Асен Златаров, Найден Шейтанов; прави втори ред: Димитър Шишманов, Чавдар Мутафов и Симеон Андреев. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Негов основател и редактор е критикът Владимир Василев. Съредактори са Николай Лилиев, Спиридон Казанджиев и Сирак Скитник. Сътрудници на списанието са Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Богомил Райнов, Георги Райчев, Георги Стаматов, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Йордан Йовков, Цвета Ленкова-Василева, Никола Фурнаджиев, Симеон Андреев, Петър Увалиев, Светослав Минков, Тодор Влайков[2].

В списанието са помествани литературнокритични статии на Боян Пенев, Георги Константинов, Георги Цанев, също така и статии, свързани с изобразителното изкуство на Иван Лазаров, Сирак Скитник, Андрей Протич[2].

Отпечатват се по 10 книжки годишно. Поради бомбардировките на София, последният брой от декември 1943 г. излиза през юли 1944 г.[1]

Списание „Златорог“ допринася за издигане и развитие на българската литература и изкуство през втората четвърт на XX век[2].

ИзточнициРедактиране

  1. а б Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 334.
  2. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 2059. (на български)