Иван Попиванов

български литературовед, професор, доктор на филологическите науки
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Попиванов.

Иван Ганчев Попиванов е български литературовед, професор, доктор на филологическите науки.

Иван Попиванов
български литературовед, професор, доктор на филологическите науки
Роден

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Подпис Signature of Ivan Popivanov.svg
Иван Попиванов в Общомедия

БиографияРедактиране

Иван Попиванов е роден на 30 ноември 1927 г. в Кермен.

Завършва гимназия в Ямбол (1946) и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1950). След дипломирането си учителства в Ямбол (1955 – 1959) и работи като редактор във в. „Народен другар“ в Ямбол. Асистент (1959), доцент (1972) и професор (1982) в катедрата по теория на литературата в СУ.

Защитава кандидатска дисертация на тема „Основни проблеми на реалистичната литературна композиция“ (1967) и докторска дисертация на тема „Аспекти на трагикомичното в литературата“ (1979).

Лектор по български език и литература в Будапеща (1963 – 1965). Редактор в списание „Пламък“ (1967 – 1970) и вестник „Литературен фронт“ (1971). Секретар по въпросите на критиката в Съюза на българските писатели (1983 – 1989).[1]

ОтличияРедактиране

  • Носител на Почетния знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента.

КнигиРедактиране

  • „Принципи на литературната композиция“. 1964.
  • Орлин Василев. Литературно-критически очерк“. 1965.
  • Христо Ясенов. Очерк“. 1968.
  • „Захари Стоянов“. 1969.
  • „Творчески принципи“. 1969.
  • „Светоглед, идейност, творчество“. 1970.
  • „Проблеми на литературния жанр“. 1972.
  • „Въпроси на литературната теория“. 1973.
  • Любен Каравелов“. 1975.
  • „Патос и творчески подход“. 1975.
  • „Аспекти и образи“. 1977.
  • „Трагикомичното в литературата“. 1978.
  • „С величието на труда“. 1980.
  • „Същност и структура на литературната творба“. 1980.
  • „Ескизи и портрети“. 1981.
  • „Творчески устреми“. 1981.
  • „Жанр и жанрова специфика“. 1984.
  • „Литературна теория“. 1984.
  • „Съвременната поезия. Естетически насоки“. 1986.
  • „Теория на литературната творба“. 1987.
  • „Светъл като песен. Художествено-документален „роман“ за Христо Ясенов“. 1987.

БележкиРедактиране

  1. Ил. Костова. – В: Речник по нова българска литература, С., Хемус, 1994, с.285 – 286.

Външни препраткиРедактиране