Иван Попниколов
Иван Попниколов (изписване до 1945 година: Иванъ попъ Николовъ) е български просветен деец и духовник[1] от Възраждането, революционер, деец на Македонската организация и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Иван Попниколов | |
| български просветен деец | |
| Роден |
1853 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1931 г.
|
Биография редактиране
Иван Попниколов е роден на 1 юни 1853 година в село Тешово, Неврокопско, в семейството на поп Николай и Бисера. Завършва гръцко училище в Неврокоп и става учител в Тешово (1873 - 1880). Активен участник е в българската просветна и църковна борба. Превежда от гръцки религиозни книги и учебници. През 1873 година въвежда в местното училище и църква българския език.[2] Попниколов е автор на ценен за българската диалектология Сборник с християнски слова.[3] Учителства до 1888 година.
През 90-те години е член на Македонската организация. Делегат е от Лъдженското дружество на Четвъртия македонски конгрес.[4] По-късно се присъединява се и към ВМОРО и къщата му става база на Атанас Тешовски и Яне Сандански.[5]
Литература редактиране
- Николовъ, Георги. Единъ отъ малцината // Родина. Списание на македонската младежь V (4). 1931.
Бележки редактиране
- ↑ Мирчевъ, Кирилъ. Единъ неврокопски български сборникъ съ гръцко писмо отъ края на миналия векъ // Македонски Прегледъ. Списание за наука, литература и общественъ животъ VII (2 и 3). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1932. с. 149.
- ↑ Автобиография на Спас Прокопов. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.194
- ↑ Мирчевъ, Кирилъ. Единъ неврокопски български сборникъ съ гръцко писмо отъ края на миналия векъ // Македонски Прегледъ. Списание за наука, литература и общественъ животъ VII (2 и 3). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1932. с. 150.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 138.