Атанас Тешовски

Disambig.svg Тази статия е за революционера от ВМОРО. За участника в Априлското въстание вижте Атанас Шабанов.

Атанас Шабанов, наречен Тешовски или Тешовалията[1], е български хайдутин, революционер и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Атанас Тешовски
български революционер
Тешовски в 1905 г., фото Димитър Карастоянов
Тешовски в 1905 г., фото Димитър Карастоянов

Роден
Починал
Черна гора, Османска империя
Етнос българи
Атанас Тешовски в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Четата на Атанас Тешовалията, първи отляво на първия ред (обозначен с I). Трети на втория ред е Димитър Иванов Мицата (обозначен с III). Източник Държавна агенция „Архиви“

Атанас Шабанов е роден в 1865 година[2] в село Тешово, Неврокопско. Остава неграмотен. Участва в Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. В 1897 година излиза хайдутин в Пирин и участва в четите на войводите Дончо Златков и Кочо Муструка.[3]

През лятото 1899 година в село Горно Броди се среща с Гоце Делчев, който го привлича във ВМОРО и Атанас Шабанов се присъединява към четата на Илия Кърчовалията. От 1901 година е неврокопски районен войвода. На 7 юни 1903 година съединените чети на войводите Атанас Тешовски, Димитър Кашиналията, Георги Спанчовалията, Христо Танушев и Стоян Филипов, водят сражение с турски армии при връх Голеш (Валовищко).[4] По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Атанас Тешовски и Стоян Филипов прекъсват телеграфните съобщения в Неврокопското поле и между селата Куманич и Долно Броди. На 26 октомври същата година четата на Атанас Тешовски, наброяваща 20 души четници, е нападната от 200 души войска. В сражението загиват 4 въстаници и 20 души от аскера.[5] Атанас Тешовски е един от най-верните съратници на Яне Сандански.

 
Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Сярско. Тешовски е на втория ред, първи от ляво надясно.
 
Паметник на Атанас Тешовски в Тешово.

Загива на 12 май (стар стил) 1905 година в планината Черна гора в днешна Гърция, когато, връщайки се от Сярско, попада на засада от турски аскер.[6][7][8]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 12.
  2. Чолов, П., „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, стр. 341 (цит. Баджаров, Г. Духът на Македония, 1923, с. 132)
  3. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 92.
  4. Томов, Лазар. „Пиринъ-планина“, София, 1927, стр. 42
  5. Дино Кьосев, Ламби Данаилов. "Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968". София, 1968, стр.130.
  6. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 148.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 12.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 462-463.