Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Радоев.

Иван Дашев Радоев е български драматург, поет и журналист. Носител на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж.

Иван Радоев
Роден 30 март 1927 г.
Починал 10 юли 1994 г. (67 г.)
Професия редактор, драматург
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, драма
Дебютни творби 1939
Известни творби „Човекоядката“
Съпруга Весела Радоева
Деца Иван Радоев
Уебсайт

БиографияРедактиране

Завършва гимназия в Плевен. През 1945 година е приет за член на Работническия младежки съюз. Участва в строежа на Хаинбоаз по време на бригадирското движение. Следва право (1947 – 1949) и българска филология (1949 – 1951) в Софийския държавен университет. Редактор във в. „Стършел“, в. „Родни криле“, сп. „Български воин“. Драматург в Народната опера в София (1963 – 1968), главен редактор на Българската телевизия, драматург на театрите „Сълза и смях“ (1970 – 1972) и „София“ (1972 – 1986), на театъра в Перник (1986 – 1990).

ТворчествоРедактиране

От края на 40-те години Радоев е автор на първия любовен цикъл, печатан след септември 1944 година, станал повод за бурна дискусия. По юношески чистата романтично обагрена лирика е възприета от нормативната критика като „сексуално-буржоазна“, „еротична“, „порочна“, „упадъчна“. Постепенно упреците за „вредителството“, за липсата на „ идейно здраве“ се прехвърлят върху личния живот на поета. Той е принуден да напусне София и да се установи в Сливен и Бургас. Радоев е един от създателите на т. нар. лирична драма през втората половина на 50-те години. В малките пиеси „Джудо“, „Петрол“, „Ромео и Жулиета“, „Моцарт“ от 1986 година за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите.

Литературна анкета с Иван Радоев публикува Мария Гарева през 1987 година.

ПаметРедактиране

На негово име са наречени Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен и улица „Иван Радоев“ в квартал „Овча купел" в София, недалеч от Нов български университет.

Министерство на културата, община Плевен и Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ организират Национален конкурс за българска драматургия „Иван Радоев“.

БиблиографияРедактиране

ПоезияРедактиране

  • „Шумят знамената“ (1951)
  • „Пролетно разсъмване. Стихотворения“ (1953)
  • „Стихотворения“ (1958)
  • „Баладична поема“ (1960)
  • „Един бял лист“ (1975)
  • „Стихотворения и поеми“ (1978)
  • „Грешни сънища. Стихотворения и поеми“ (1987)
  • „Песъчинки – животинки“ (1990)
  • „Бяло потъване. Децими. Феникс“ (1992)
  • „Да бъде любов“ (1993)
  • „Ракия за Бога“ (1994)

Посмъртни издания[1]Редактиране

  • „Автентичният абсурд“ (2001, интервюта)
  • „Свързване“ (2007, избрани стихове)
  • „Чудо“ (2007, избрани пиеси)

За негоРедактиране

ПиесиРедактиране

  • „Светът е малък“,
  • „Юстинианова монета“,
  • „Голямото завръщане“,
  • „Червено и кафяво“,
  • „Пожарът“,
  • „Садал и Орфей“,
  • „Човекоядката“,
  • „Биволът“,
  • „Чудо“,
  • „Кълбовидна мълния“,
  • „Сън“,
  • „Вангела“,
  • „Упи или Театърът в края на века“ и др.

ИзточнициРедактиране

  1. Росица Димчева, „Евангелие на свободата“, в. „Литературен форум“, бр. 31 (472), 2 октомври 2001 г.

Външни препраткиРедактиране

За него