Иван Стоянов (историк)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Стоянов.

Иван Илиев Стоянов е български историк, професор във Великотърновския университет.

Иван Стоянов
български историк

Роден
Починал
Велико Търново, България

Националност Флаг на България България
Образование Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Научна дейност
Област История
Образование Великотърновски университет
Работил в Великотърновски университет

БиографияРедактиране

Иван Стоянов е роден на 12 февруари 1949 г. Средно образование завършва в Гимназия с преподаване на руски език „Васил Каравасилев“ в Плевен (1967), а висше със специалност история във ВТУ „Кирил и Методий“ (1971).

Трудовия си път започва като учител в ОУ „Христо Ботев“, с. Паисиево, Силистренско (1971). Преминава на научна работа в Окръжния исторически музей в Плевен (1974). От 1975 г. е преподавател в катедра „Нова и най-нова история на България“ на ВТУ „Кирил и Методий“. Владее руски и френски език. Доктор от 1983 г. и доктор на историческите науки (2002). Професор от 2004 г. [1] Ръководител на дипломанти по магистърски програми и докторанти.

Научните му интереси са в областта на политическата история на Българското Възраждане и първите години от развитието на Княжество България. Изследовател на живота и делото на Васил Левски и Любен Каравелов. Автор на 150 научни публикации, от които 14 монографии и учебници за студенти. През 2016 г. получава Ежегодната награда на град Карлово за популяризирането на личността на Васил Левски и родния му град.

Заместник-декан на Исторически факултет на (1989 – 1991), заместник-ректор (1991 – 1993), ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1995 – 1999) и началник на отдела за Научноизследователска дейност.

Член на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) от 1996 г. Председател на Постоянната комисия по обществени науки към НАОА (2000 – 2003). Председател на Постоянната комисия по хуманитарни науки и изкуства към НАОА от 2003 г. Председател на фондация „Васил Левски“ от 2013 г.[2]

Умира на 28 април 2017 г.[3] [4]

БиблиографияРедактиране

  • Либералната партия в Княжество България 1879 – 1886 г. (1989)
  • Славянските комитети и българското освободително движение след Априлското въстание (1992)
  • Страници от новата история на Велико Търново (1993)
  • История на Българското възраждане (1999, 2010)
  • Политически идеи на Тайния централен български комитет. Велико Търново, Абагар (2002)
  • Възобновяване на българската държавност – идеи и проекти (2002)
  • Любен Каравелов – нови щрихи към живота и дейността му. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“ (2009)
  • ...И някога, и днес, и завинаги... Памет за Апостола (2009)
  • Таен централен български комитет. Идеи и проекти (2010)
  • Европейските измерения на Васил Левски (2011)
  • Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски (2012) [5] [6]
  • Васил Левски – Апостола на българската свобода (2012)
  • Каравелов и Левски. Изд. Златен змей (2014)
  • Първият биограф на Апостола (2013)
  • Московският славянски комитет и Българското опълчение (2014)
  • Левски в детските очи (2015)
  • Уроците на Апостола (2015)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране