Иван Стоянов (историк)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Стоянов.
Иван Илиев Стоянов е български историк, професор във Великотърновския университет.
| Иван Стоянов | |
| български историк | |
 | |
| Роден |
12 февруари 1949 г.
|
|---|---|
| Починал |
Велико Търново, България |
| Националност |  България |
| Учил във | Великотърновски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работил в | Великотърновски университет |
Биография
редактиранеИван Стоянов е роден на 12 февруари 1949 г. Средно образование завършва в Гимназия с преподаване на руски език „Васил Каравасилев“ в Плевен (1967), а висше със специалност история във ВТУ „Кирил и Методий“ (1971).
Трудовия си път започва като учител в ОУ „Христо Ботев“, с. Паисиево, Силистренско (1971). Преминава на научна работа в Окръжния исторически музей в Плевен (1974). От 1975 г. е преподавател в катедра „Нова и най-нова история на България“ на ВТУ „Кирил и Методий“. Владее руски и френски език. Доктор от 1983 г. и доктор на историческите науки (2002). Професор от 2004 г. [1] Ръководител на дипломанти по магистърски програми и докторанти.
Научните му интереси са в областта на политическата история на Българското Възраждане и първите години от развитието на Княжество България. Изследовател на живота и делото на Васил Левски и Любен Каравелов. Автор на 150 научни публикации, от които 14 монографии и учебници за студенти. През 2016 г. получава Ежегодната награда на град Карлово за популяризирането на личността на Васил Левски и родния му град.
Заместник-декан на Исторически факултет на (1989 – 1991), заместник-ректор (1991 – 1993), ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1995 – 1999) и началник на отдела за Научноизследователска дейност.
Член на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) от 1996 г. Председател на Постоянната комисия по обществени науки към НАОА (2000 – 2003). Председател на Постоянната комисия по хуманитарни науки и изкуства към НАОА от 2003 г. Председател на фондация „Васил Левски“ от 2013 г.[2]
Библиография
редактиране- Либералната партия в Княжество България 1879 – 1886 г. (1989)
- Славянските комитети и българското освободително движение след Априлското въстание (1992)
- Страници от новата история на Велико Търново (1993)
- История на Българското възраждане (1999, 2010)
- Политически идеи на Тайния централен български комитет. Велико Търново, Абагар (2002)
- Възобновяване на българската държавност – идеи и проекти (2002)
- Любен Каравелов – нови щрихи към живота и дейността му. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“ (2009)
- ...И някога, и днес, и завинаги... Памет за Апостола (2009)
- Таен централен български комитет. Идеи и проекти (2010)
- Европейските измерения на Васил Левски (2011)
- Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски (2012) [5][6]
- Васил Левски – Апостола на българската свобода (2012)
- Каравелов и Левски. Изд. Златен змей (2014)
- Първият биограф на Апостола (2013)
- Московският славянски комитет и Българското опълчение (2014)
- Левски в детските очи (2015)
- Уроците на Апостола (2015)
Източници
редактиране- ↑ Профил на проф. Иван Стоянов на сайта на ВТУ // Архивиран от оригинала на 2012-09-15. Посетен на 2012-09-15.
- ↑ Бюлетин на ВТУ[неработеща препратка] с автобиографиите и концепциите за развитие на ВТУ на кандидатите за Ректор за мандата 2007 – 2011 г.
- ↑ „Загубихме историка проф. Иван Стоянов!“, dnesbg.com, 28 април 2017 г.
- ↑ „Почина историкът проф. Иван Стоянов“, velikotarnovo.utre.bg, 29 април 2017 г.
- ↑ Христина Томанова-Дамянова, „Левски е духовният ни ориентир за човечност“ (размисли по повод книгата на проф. Иван Стоянов „Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски“), 22 септември 2012 г.
- ↑ Христина Томанова-Дамянова, „Изразът „Чиста и свята република“ не е на Левски, а на негови родственици“, в. „Янтра Днес“, 12 февруари 2013 г.
Външни препратки
редактиране- „Добре би било да сме имали 100 „шпиони“ като Каравелов“, интервю на Йорданка Ингилизова, в. „Фактор Online“, 17.02.2010 г.
- „Проф. Иван Стоянов: Русия не гони „златното руно“, а идва да спасява брата роб“, интервю на Велиана Христова, в. „Дума“, бр. 52, 4 март 2013 г.