Паисиево

българско село

Паисиево е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.

Паисиево
село Паисиево през зимата
село Паисиево през зимата
Общи данни
Население 908 души[1] (15 юни 2022 г.)
51,8 души/km²
Землище 17,545 km²
Надм. височина 235 m
Пощ. код 7681
Тел. код 08647
МПС код СС
ЕКАТТЕ 55186
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   кмет
Дулово
Юксел Ахмед
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет

Гюрджан Рахми

(ДПС)

ГеографияРедактиране

Село Паисиево се намира на 64,3 км от град Силистра, на 23,3 км от град Дулово, на 19,9 км от град Главиница и на 15,1 км от град Исперих.

Селото се намира на 384 км от столицата София и на 160 км от град Букурещ.

Селото се намира на територията на историко-географските области Южна Добруджа и Лудогорието.

 
Снегонавяванията през месец януари в селото

Климатът е умереноконтинентален с много студена зима и горещо лято. Районът е широко отворен на север и на североизток. През зимните месеци духат силни, студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Почвите са плодородни – черноземи. Отглежда се главно пшеница, царевица и слънчоглед.

Населението на село Паисиево е около 900 души, общата площ е 17 545 km², надморската височина варира от 215 до 235 м.

През селото преминава главният път Главиница-Дулово.

ИсторияРедактиране

През Османския период, след Освобождението и през периода на румънско господство над Добруджа селото се нарича Доджалар (Докчелар). От 1913 до 1940 година селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. По силата на Крайовската спогодба село Доджалар е върнато на България през 1940 г.

Турско основно училище „Назъм Хикмет“ работи в селото с ученици от 1930 до 1960 г. Народно основно училище „Христо Ботев“ в обособеното Суванлък ени махле (Малко Паисиево) действа от 1940 до 1969 г. Народно читалище „Христо Ботев“ е създадено в селото през 1941 г. Със заповед МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. Доджалар се преименува на Паисиево.

След 1944 г. Паисиево е общинско управление и седалище на Селски общински народен съвет (СОНС) със съставни села Боил, Вълкан, Долец,Зарица, Звенимир, Зебил, Листец, Орешене и Таркан. ТКЗС „9-ти септември“ – с. Паисиево е учредено през 1950 г., а ОТКЗС „9-ти септември“ работи в селото от 1958 до 1974 г. Местната потребителна кооперация „Напредък“ развива дейност от 1948 до 1977 г.

С указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. се заличава село Малко Паисиево, като то се присъединява като квартал на село Паисиево. През 1956 г. от СОНС-Паисиево се отделя село Звенимир, а от 1967 г. – селата Зарица и Таркан. Местното туристическо дружество „Н. Й. Вапцаров“ в Паисиево провежда дейност в периода 1960 – 1973 г.

От 1979 г. Паисиево е кметство към Селищна система Окорш, а от 1987 г. – към Община Дулово.[2]

Религии и етнически съставРедактиране

Населението на Паисиево е съставено предимно от етнически турци, изповядващи религията ислям.

ЛичностиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране