Иван Тричков (революционер)
Тази статия е за българския революционер, деец на ВМОРО. За българския комунист и милиционер също от Белица вижте Иван Сергеев Тричков. За художника от Враца вижте Иван Тричков (художник).
Иван Савев Тричков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Иван Тричков | |
| български революционер | |
| Роден |
15 октомври 1881 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Биография редактиране
Роден е на 15 октомври 1881 година в град Белица, тогава в Османската империя, в родолюбиво семейство. Израства в родния си край. включва се активно в националноосовободителното движение на българите в Македония и в 1900 година става редовен член на ВМОРО. Като легален член, се заема с посрещане и изпращане на чети и оръжие. В септември 1901 година е арестуван в Мехомия около събитията по аферата „Мис Стоун“ заедно с другари от Белица и Банско. Закарани са в Сяр, където лежат в затвора 8 месеца, а след това съдът ги оправдава по обвинения, че са политически престъпници. На 25 октомври 1902 година отново е затворен от османските власти и е подложен на мъчения, за да издаде какво оръжие е скрито в Белица, но Иван Тричков не издава тайните. Затова е осъден от властите на един месец строг тъмничен затвор в Мехомия. В 1903 година Тричков става нелегален и се присъединява към районния войвода от Банско Симеон Молеров. При избухването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година участва в боеве край Белица и с негова помощ местното население е изведено далеч от конфликта. Взема участива в Балканската война, включвайки се в организираната помощ на българската войска.[1] След освобождението на Мехомия, заминава с редовете на войската, със 70 пехотен полк. Участва и в Първата световна война с 54 пехотен полк, като взима дейно участие във всички боеве.[2]
На 20 февруари 1943 година, като жител на Белица, подава молба за българска народна пенсия.[1] Свидетели на молбата са Георги Иванов Ковачев, Яне Иванов Богатинов и Кръстю Георгиев Алексов от Белица. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 167.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 168.